Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

При тези думи той извади от джоба си жлъчен камък с размерите на портокал, към който бе прикрепено болнично етикетче с надписа „Харви Меткаф“. Робин всъщност го беше взел от болница „Сейнт Томас“ — камъкът беше изваден от карибец с ръст метър и деветдесет и пет, който караше автобус по линия четиринайсет в Лондон. Стивън и Жан-Пиер погледнаха невярващо камъка. Медицинската сестра провери пулса и дишането на новия си подопечен.

— Ако бях ваш пациент, сестро Фобер — подметна Жан-Пиер, — щях да се постарая да не оздравея никога.

По пътя към пристанището Робин обясни на медицинската сестра какво да яде оперираният, после обеща на другия ден да намине към единайсет преди обяд, за да го види. Оставиха Харви да спи дълбоко в голямата каюта — можеха да разчитат на грижите на стюардите и персонала, които обикаляха около него като квачки.

Джеймс се върна с останалите трима в болницата, остави линейката в гаража и предаде на регистратурата ключовете. После четиримата се отправиха всеки по различен път към хотела. Робин пристигна в стая 217 последен, някъде към три и половина след полунощ. Седна като пребит на фотьойла.

— Ще ми отпуснеш ли едно уиски, Стивън?

— Иска ли питане!

— Бре, много си щедър днес! — възкликна Робин и си наля конска доза „Джони Уокър“, след което предаде бутилката на Жан-Пиер.

— Онзи ще се оправи, нали? — поинтересува се Джеймс.

— Какво си седнал да се притесняваш за него! Ще му мине като на кутре. До седмица шевовете ще се заличат, ще му остане само гадният белег, с който да се хвали пред приятелите. Не е зле да поспя малко. Утре в единайсет сутринта трябва да се явя на преглед при пациента и се опасявам, че срещата с него ще бъде по-тежка, отколкото самата операция. Тази вечер надминахте себе си. Добре че порепетирахме в „Сейнт Томас“. Ако случайно останете без работа и имам нужда от крупие, шофьор и анестезиолог, знам на кого да се обадя.

Другите се разотидоха, а Робин се свлече омаломощен на леглото. Потъна в непробуден сън и отвори очи малко след осем на другата сутрин — беше спал с дрехите. Не му се беше случвало още от едно време, когато веднъж като стажант след четиринайсетчасов работен ден му се беше наложило да застъпи и нощна смяна. Дълго лежа в горещата вана. Облече си чиста риза и нов костюм, та да е готов за срещата лице в лице с Харви Меткаф. С новопридобития мустак, кръглите очила без рамки и успешната операция от предната вечер се чувстваше едва ли не като прочутия хирург, в чиято роля се беше вживял.

През следващия един час дойдоха и останалите трима, за да му пожелаят успех — решиха да изчакат в стая 217, докато се върне. Стивън беше платил сметката в хотела и бе купил билети за полета до Лондон в късния следобед. Робин излезе, но предпочете да не взима асансьора и да използва стълбището. Повървя малко по улицата и чак след като се отдалечи от хотела, спря такси, което да го откара на пристанището.

Не беше трудно да намери „Вестител“. Лъскавата, току-що боядисана трийсетметрова яхта бе закотвена в източния край на пристанището. На мачтата при кърмата се вееше панамски флаг — сигурно за да се спестят данъци. Робин се качи по мостика и беше посрещнат от сестра Фобер.

— Bonjour, docteur Barker! 43 43 Добър ден, доктор Баркър (фр.). — Б.пр.

— Добро утро, сестро. Как е господин Меткаф?

— Спа спокойно, на сутринта хапна лека закуска и проведе няколко телефонни разговора. Ще го прегледате ли?

— Да.

Робин влезе във великолепната каюта и застана лице в лице с мъжа, срещу когото вече два месеца съзаклятничеше. Той говореше по телефона.

— Да, добре съм, скъпа. Но снощи се измъкнах на косъм. Не се притеснявай, ще прескоча трапа — оповести Харви и затвори. — Доктор Баркър! Току-що разговарях с жена си в Масачузетс и й обясних, че дължа на вас живота си. Там е пет часа сутринта, но въпреки това тя се зарадва много. Доколкото разбрах, веднага сте уредили да ме оперирате, осигурили сте ми линейка и сте ми спасили живота. Поне така пише в „Нис матен“.

Във вестника се мъдреше старата снимка, на която Харви се разхождаше по бермудки из палубата на „Вестител“ и която Робин познаваше от папката с документите. Заглавието на дописката гласеше: „Millionaire s’evanouit au Casino“ 44 44 Милионер припада в Казиното (фр.). — Б.пр. , а подзаглавието: „La vie d’un millionaire americain a ete sauvee par une operation urgente dramatique!“ 45 45 Животът на американски милионер беше спасен с драматична спешна операция (фр.). — Б.пр. . Стивън щеше да остане доволен.