Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Джеймс се метна на линейката, превключи на първа скорост и отпраши с надута сирена към Казиното. Имаше по-голям късмет от Робин. Трябваше да мисли за толкова много неща, че нямаше за кога да умува върху последиците от онова, което върши.

След единайсет минути и четирийсет и една секунди вече беше пред Казиното. Облечен в дългата бяла престилка, изхвърча като хала от линейката, отвори задната врата, грабна носилката и се втурна нагоре по стълбите към входа, където го чакаше Жан-Пиер. Без да казва и дума, той го поведе забързано през Американския салон, където Стивън се беше надвесил над Харви. Джеймс остави носилката на пода. Тримата трябваше да се понапънат доста, докато преместят сто и двата килограма на Харви върху брезента. Стивън и Джеймс грабнаха носилката и следвани по петите от Жан-Пиер, се отправиха към линейката.

— Къде носите шефа ми? — попита някой.

Тримата се сепнаха и се обърнаха. Пред белия ролс-ройс стоеше шофьорът на Харви Меткаф. Жан-Пиер се двоуми само миг и взе нещата в свои ръце.

— Господин Меткаф припадна, трябва да го откараме в болницата за спешна операция. А вие се връщайте незабавно на яхтата и кажете на персонала да подготви каютата и да чака нареждания.

Шофьорът изкозирува и се втурна към ролс-ройса. Джеймс се метна зад волана, а Стивън и Жан-Пиер се качиха отзад в линейката, при Харви.

— Готово! Справи се блестящо, Жан-Пиер. Нямам думи — призна Стивън.

— Е, не съм направил кой знае какво — взе да скромничи галеристът, лицето му беше плувнало в пот.

Линейката се стрелна напред като попарен котарак. Стивън и Жан-Пиер съблякоха смокингите и ги замениха с дългите бели престилки, оставени върху седалката, Стивън си сложи на врата и слушалката.

— Прилича ми на мъртъв — отбеляза Жан-Пиер.

— Робин твърди, че е жив — напомни Стивън.

— Как може да твърди, като е на километри оттук?

— Не знам. Но нямаме друг избор, освен да му вярваме.

Джеймс спря рязко, със свистящи гуми пред входа на болницата. Стивън и Жан-Пиер забързаха с пациента към операционната зала. Джеймс върна линейката в гаража и без да губи и миг, отиде при другите в операционната.

Вече по хирургическа престилка, Робин ги посрещна още на вратата и докато останалите привързваха Харви Меткаф към операционната маса в тясната стаичка пред операционната, за пръв път се обади.

— Преоблечете се! А ти, Жан-Пиер се измий, както ти обясних.

Тримата се преоблякоха, а Жан-Пиер отиде веднага да се измие: дълго и старателно, както му беше показвал Робин, в чийто следоперационен план не влизаше пациентът да получи сепсис. Накрая Жан-Пиер се върна при останалите, готов за действие.

— А сега се отпусни. Правили сме го цели девет пъти. Просто си представи, че сме в болница „Сейнт Томас“.

Стивън застана зад наркозния апарат. Цял месец се беше обучавал за анестезиолог — докато бяха тренирали в „Сейнт Томас“, на два пъти бе прекалявал с упойката и Жан-Пиер и Джеймс бяха губили съзнание. Сега му беше паднал случай да упражни върху Харви Меткаф новопридобитата си власт.

Робин извади от найлоновата опаковка спринцовка и би на Харви в ръката двеста и петдесет милиграма тиопентон. Пациентът потъна в непробуден сън. Жан-Пиер и Джеймс го съблякоха с бързи, сигурни движения и го покриха с чаршаф. Стивън сложи върху носа му маската на наркозния апарат. Двата брояча отзад на апарата показваха пет литра азотен окис и три литра кислород.

— Премери му пулса — нареди Робин.

Стивън допря пръст под ухото на Харви. Пулсът му беше седемдесет.

— Вкарайте го в операционната — каза Робин.

Джеймс затика количката в съседното помещение и я сложи точно под лампите. Стивън дотътри и наркозния апарат.

Студено стерилната операционна зала беше без прозорци, стените от пода до тавана бяха покрити с лъскави бели плочки. Помещението бе снабдено с всичко необходимо. Жан-Пиер беше покрил Харви със стерилен зелен чаршаф, виждаха се само главата и лявата му ръка. Медицинската сестра беше докарала количката със стерилни инструменти, превързочни материали и кърпи, и тя покрита със стерилен чаршаф. Робин окачи на стойката в горния край на масата системата с физиологичен разтвор и приключи подготовката за операцията, като прикрепи тръбичката към лявата ръка на Харви. Стивън също седеше в горния край и държеше маската на наркозния апарат върху устата и носа на пациента. Беше включена само една от трите мощни лампи над операционната маса и тя хвърляше ярка светлина единствено върху издутия корем на Харви под чаршафа.