Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Четири чифта очи се вторачиха в жертвата. Робин уточни:

— Ще ви давам напътствията, които получавахте и по време на репетициите, затова се съсредоточете. Първо ще промия кожата на корема с йод.

Беше приготвил всички инструменти отстрани на масата, при краката на Харви. Джеймс вдигна чаршафа и го сгъна при нозете на пациента, сетне махна внимателно и кърпата, с която бяха покрити инструментите върху количката, и сипа в едно от легенчетата йод. Взе с щипците памуче и го топна в йода. С бързо движение нагоре-надолу проми около десетина квадратни сантиметра от кожата по увисналия корем на Харви, после хвърли памучето, взе ново и повтори всичко отначало. След това подпъхна под брадичката на Харви стерилна кърпа и покри гърдите му, друга кърпа сложи върху хълбока и бедрата му. Разстла третата и четвъртата отляво и отдясно на пациента и така накрая се виждаха само четири-пет сантиметра от приличния на превтасало тесто корем. Робин прихвана с щипци кърпите по ъглите — да не се нагънат. Беше готов.

— Скалпел.

Жан-Пиер пъхна онова, което би нарекъл нож, в протегнатата ръка на Робин, все едно предаваше щафета. Джеймс погледна възхитен Жан-Пиер през масата, а Стивън бе насочил цялото си внимание към дишането на Харви. Робин се колеба само миг, сетне направи десетсантиметров разрез и проникна със скалпела на три сантиметра в тлъстините под кожата. Рядко беше виждал по-голям корем — разрезът вече бе дълбок към осем сантиметра, а отдолу нямаше и едно-едничко мускулче. Отвсякъде рукна кръв, която Робин спря с диатермия. Веднага щом приключи с разреза, се зае да шие раната на пациента — направи с катгута към десет шева.

— До седмица конците ще се разтворят — обясни той.

След това покри кожата с обикновена хирургическа коприна. Почисти раната и отми петната кръв. Накрая залепи върху творението си лепенка за отворени рани.

Джеймс махна превръзките и стерилните кърпи и ги пусна в коша, а Робин и Жан-Пиер облякоха на Меткаф болничен халат и прибраха старателно дрехите му в сиви найлонови торби.

— Започва да идва на себе си — съобщи Стивън.

Робин взе втора спринцовка и би на пациента десет милиграма диазепам.

— С това ще спи най-малко половин час — поясни той, — при всички положения още три часа ще е доста замаян и няма да помни нищо. Джеймс, върви да докараш линейката пред главния вход.

Джеймс излезе от операционната зала и се преоблече в своите си дрехи, нещо, което след дългите тренировки вече правеше само за деветдесет секунди. След това се скри в гаража.

— Преоблечете се и вие и пренесете много внимателно Харви в линейката. Ти, Жан-Пиер, чакай заедно с него отзад. А ти, Стивън, изпълни следващата точка от плана.

Без да губят и миг, Стивън и Жан-Пиер отново надянаха дългите бели престилки и изтикаха полека с количката замаяния Харви Меткаф, после го качиха на линейката. Стивън изтича при уличния телефон отстрани на входа за болницата, извади от портфейла си листче хартия и набра някакъв номер.

— Ало? „Нис матен“ ли е? Казвам се Тери Робардс, журналист в „Ню Йорк Таймс“. Тук съм на почивка, но имам за вас нещо доста любопитно…

Робин се върна в операционната и затика количката с инструментите, които беше използвал, в помещението за стерилизация, където на сутринта персоналът на болницата щеше да се заеме с тях. Взе найлоновия плик с дрехите на Харви, после отиде в съблекалнята, смъкна хирургическата престилка, маска и шапка и си облече цивилните дрехи. Намери сестрата от операционното отделение и я озари с чаровна усмивка.

— Приключихме, ma soeur 41 41 Сестро (фр.). — Б.пр. . Оставих инструментите при стерилизатора. Много ви моля, благодарете още веднъж от мое име на господин Бартиз.

— Oui, monsieur. Notre plaisir. Je suis heureuse d’etre a meme de vous aider. Votre infirmiere de l’Auxiliaire medical е est arrivee. 42 42 Да, господине. За нас беше удоволствие. Радвам се, че ви бях полезна. Сестрата, която сте наели от Медицинския център, вече е тук (фр.). — Б.пр.

След броени минути Робин отиде заедно със сестрата от агенцията при линейката. Помогна й да се качи отзад.

— Карай много бавно и внимателно към пристанището.

Джеймс кимна и запъпли като костенурка, все едно е на погребение.

— Сестро Фобер!

— Да, доктор Баркър.

Тя бе пъхнала благочестиво ръце под синьото наметало, френският й акцент беше много сладък. Робин си помисли как Харви на драго сърце ще се остави на грижите й.

— Моят пациент претърпя операция за отстраняване на жлъчен камък и се нуждае много от почивка.