Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Тя се изправи, запали две цигари и пъхна едната в устата му. Сетне се отдалечи кръшно, при което дългата й пола се полюшна. Не носеше сутиен под розовата блуза. Издиша тютюневия дим и погледна Робин.

Той се сети за доктор Баркър, който, без да подозира нищо, обикаля из Австралия, за жена си и децата в Нюбъри, за другите трима от четворката в Лондон. Реши да не мисли сега за тях.

— Ще се оплачеш ли на господин Меткаф, ако и аз ти посегна?

— С теб, Уайли, е различно — усмихна се французойката.

Харви се възстанови бързо и на шестия ден, докато Робин му махаше внимателно шевовете, не млъкна — говореше като курдисан.

— Зараснало е много добре, господин Меткаф. Ако не се пресилвате, до средата на другата седмица ще се чувствате както обичайно.

— Това да се чува. Налага се да замина веднага за Англия — започват надбягванията на „Аскот“. Тази година фаворитка е моята кобилка Розали. Не искате ли и вие да дойдете като мой гост? Ами ако ми стане нещо?

Робин потисна усмивката.

— Не се притеснявайте. Възстановявате се чудесно. Жалко, но не мога да остана и да погледам на „Аскот“ вашата Розали.

— И аз съжалявам, докторе. Още веднъж хиляди благодарности! Никога досега не съм срещал по-добър хирург.

„И надали ще срещнеш скоро“, помисли Робин — беше му дошло до гуша да се прави с акцента си на американец. Сбогува се с облекчение с Харви и със съжаление — с Анжелин, и след като се върна в хотела, прати по шофьора калиграфски написана сметка:

Д-р Уайли Франклин Баркър изказва своите най-добри чувства на г-н Харви Меткаф и му съобщава, че за операцията и следоперативните прегледи дължи 80 000 щ. долара.

След час шофьорът на ролс-ройса отново беше в хотела — да донесе 80 000 долара в брой. Робин се завърна победоносно с тях в Лондон.

Два на нула за тях. Бяха успели и с втория план. Оставаше им да осъществят още два.

На другия ден — петък, Стивън седна на кушетката за прегледи в лекарския кабинет на Робин на Харли стрийт и се обърна към малкото си воинство:

— Благодарение на това, че Робин запази самообладание, операцията в Монте Карло се увенча с пълен успех. Но разходите ни са доста високи. Сметките за хотела и за болницата възлизат на цели 11 351 щатски долара, а получихме 80 000 долара. Като теглим чертата, сме си върнали 527 560 долара, а разходите дотук са 22 530 долара, което ще рече, че господин Меткаф ни дължи още 494 970 долара. Съгласни ли сте с цифрите?

Всички зашушукаха одобрително. Вярваха безусловно в сметките на Стивън, макар че и на него, както на всички математици, му беше скучно и неприятно да борави с цифри.

— Я кажи, Робин, как стана така, че в сряда си вечерял за цели 73,50 долара? Какво толкова си ял, черен хайвер с шампанско ли?

— Е, поизхвърлих се — призна си Робин. — Но мисля, че съм си го заслужил.

— Залагам повече, отколкото в Монте Карло, че знам кой ти е правил компания на вечеря, обзалагам се и че същото лице е споделило не само трапезата ти — подметна Жан-Пиер и извади от джоба си портфейла.

— Заповядай, Стивън — 219 франка, печалбата ми от сряда в Казиното. Ако ме бяхте оставили да си доиграя играта, сигурно нямаше да опрем до тоя касапин — Робин. Сам щях да върна цялата сума. Според мен най-малкото, което заслужавам, е телефонът на медицинска сестра Фобер.

Стивън изобщо не обърна внимание на подмятанията му.

— Браво на теб, Жан-Пиер — похвали го той, — ще приспаднем сумата от разходите. При днешния курс твоите 219 франка правят… — Той замълча и засмята на сметачната машинка. — Значи правят 46,76 щатски долара. Така разходите падат на 22 483,24 долара. А сега да си дойдем на думата. Планът ми за хиподрума „Аскот“ е съвсем прост. Джеймс е уредил две значки за трибуната за членове на Клуба, които ни струват десет долара. Знаем, че и Харви Меткаф притежава такава значка, както и останалите собственици на състезателни коне, така че, ако и този път изчислим много точно всичко и не объркаме нещо, онова приятелче отново ще се хване в капана ни. Джеймс ще държи под око Меткаф и от появата му на хиподрума до мига, когато си тръгне, ще ни съобщава за придвижването му. Жан-Пиер ще дебне при входа на трибуната за членове и ще го последва, щом той влезе. В един на обяд Робин ще пусне от летище „Хийтроу“ телеграмата, така че Харви да я получи, докато обядва в ложата си. Това е лесната част от плана. Но ако успеем да прилъжем Харви да дойде в Оксфорд, ще стане по-напечено и ще се наложи да си отваряме очите на четири. Признавам си най-чистосърдечно, предпочитам всичко на хиподрума да мине по вода. — Стивън грейна в усмивка. — Така ще разполагаме с повечко време, за да преговорим още веднъж плана за Оксфорд. Някакви въпроси?