Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Значи не ти трябваме за осъществяването на първата част от плана за Оксфорд, така ли? И ще се включим чак на втория етап? — попита Робин и пак се взря в бележките на Стивън.

— Точно така — потвърди математикът. — За първата част ще се справя и сам. Всъщност дори предпочитам да останете в Лондон, за да не усложняваме излишно нещата. След това най-важно е да измислим четвърти план, ако Джеймс не предложи нещо. Това вече ме притеснява — продължи Стивън, — защото, прибере ли се Харви в Щатите, ще трябва да се борим с тоя негодник на негова територия. Дотук ние избирахме мястото. Джеймс може и да е най-добрият актьор сред нас, но в Бостън ще привлича от сто километра вниманието. Както би се изразил Харви, „там вече е друга опера“.

Джеймс въздъхна тежко и се зае да разглежда аксминстърския килим 48 48 Имитация на персийския килим, първоначално произвеждана в английския град Аксминстър. — Б.пр. .

— Клетият Джеймс! Не се притеснявай толкова де, в Монте Карло караше линейката като истински автомобилен състезател — започна да го утешава Робин.

— Дали да не се научиш да караш и самолет? Така ще можем да отвлечем онзи тарикат — предложи Жан-Пиер.

Госпожица Мийкъл не одобряваше никак смеха, разнасящ се откъм кабинета на доктор Оукли, и остана доволна, когато странното трио си тръгна. След като най-после затвори вратата зад Джеймс, сестрата се върна в кабинета на Робин.

— Сега ще приемате ли пациенти, доктор Оукли?

— Да, щом толкова се налага, госпожице Мийкъл.

Жената се нацупи. Какво ли го прихващаше доктора? Явно тия типове, с които дружеше напоследък, му влияеха зле. Оукли беше станал непредсказуем, изобщо не можеше да се разчита на него.

— Госпожо Уентуърт-Брустър, доктор Оукли ви очаква. Докато сте на преглед, аз ще ви приготвя хапчетата за пътуването в Италия.

Стивън се върна за няколко дни в „Модлин“ — да си почине и да си поеме дъх. Беше се заел с всичко това преди два месеца и двама от четворката се бяха справили далеч над неговите очаквания. Съзнаваше, че трябва да увенчае усилията им с нещо, за което в Оксфорд ще се мълви дълго след като той си замине за Щатите.

Жан-Пиер отново отвори галерията на Бонд стрийт. Ролята му на хиподрума „Аскот“ се свеждаше до едно-едничко изречение и той нямаше да бъде претоварен със задачи, въпреки това репетираше всяка вечер пред огледалото, за да се подготви за участието си във втората част от плана на Стивън.

В събота и неделя Джеймс заведе Ан в Стратфорд на Ейвън. Кралската Шекспирова трупа ги зарадва с блестящо представление на „Много шум за нищо“, а после, докато се разхождаха по брега на Ейвън, Джеймс поиска ръката на Ан. Само лебедите чуха отговора й. Диамантеният пръстен, който Джеймс беше харесал на витрината на „Картие“, докато бе причаквал Харви Меткаф да отиде в галерията на Жан-Пиер, изглеждаше още по-красив върху тънкото пръстче на младата жена. Лордът беше на седмото небе от щастие. Единственото, което го тормозеше, бе, че още не е разработил план, с който да смае всички. Вечерта обсъди още веднъж затруднението си с Ан, взе да прехвърля разни стари и нови идеи, но пак не му хрумваше нищо, което да си заслужава.

Ан обаче вече бе измислила нещо.

В понеделник сутрин откара с колана Ан в Лондон и си облече най-хубавия костюм. Ан трябваше да иде на работа и отклони поканата да го придружи на хиподрума „Аскот“. Освен това се опасяваше, че другите няма да одобрят присъствието й и ще се усъмнят, че Джеймс я е посветил в тайната.

Той не й беше разказал надълго и нашироко какво точно е станало в Монте Карло, Ан обаче знаеше най-подробно какво смятат да правят на „Аскот“ и долавяше, че Джеймс е притеснен. Вечерта щяха да се видят и тогава тя щеше да разбере дали не е станала някоя издънка. Джеймс приличаше на изгубило се дете. Ан можеше да бъде само благодарна, че през повечето време първа цигулка свирят Стивън, Робин и Жан-Пиер, макар че онова, което беше намислила, вероятно щеше да изуми всички.

Стивън стана рано, погледна се в огледалото и се възхити на прошарената си коса. Предния ден срещу доста пари бе постигнал този смайващ резултат във фризьорския салон в „Дебънамс“ 49 49 Голяма търговска фирма с верига магазини из цяла Великобритания. — Б.пр. . Облече се най-старателно — сложи си единствения приличен сив костюм и синя карирана връзка. Слагаше ги само на тържествени случаи, например за беседата със студентите в Съсекския университет или на приемите в американското посолство. Никой не му беше казвал, че цветовете не си пасват, а костюмът му е демодиран и торбест, с протрити лакти и издути колене — самият Стивън смяташе, че в него е самото въплъщение на елегантността. Отиде от Оксфорд в Аскот с влак, а Жан-Пиер дойде от Лондон с автомобил. В единайсет преди обяд се срещнаха с Джеймс в ресторант „Белвидиър Армс“ на около километър и половина от хиподрума.