Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

След малко пред него застана облеченият безупречно като изваден от кутийка мъж.

— Някъде тук е професор Родни Портър от Оксфордския университет. Намери го.

— Как изглежда, господине?

— Откъде да знам как изглежда! — сопна се Харви. — Изглежда като професор.

Волю-неволю, шофьорът се прости с намеренията си да прекара един приятен следобед край перилата на хиподрума и се отдалечи, оставяйки Харви и гостите му да се наслаждават на ягодите, шампанското и купчината телеграми, които продължаваха да пристигат.

— Ако победиш, ще получиш купата лично от кралицата — поясни Ник Лойд.

— Така ли? Това ще е върховният миг в моя живот: да спечеля конните надбягвания на „Аскот“ и да се запозная с Нейно Величество кралицата. Ако Розали победи, ще предложа дъщеря ми да се омъжи за принц Чарлс — горе-долу са на едни години.

— Съмнявам се, че дори ти, Харви, ще успееш да го уредиш.

— А какво ще правите с парите от наградата — 81 000 лири стерлинги? — полюбопитства Джейми Кларк.

— Ще ги даря за някое благотворително начинание — отвърна богаташът, доволен от впечатлението, което е направил на гостите си.

— Много щедро от твоя страна, Харви. Но всъщност ти се славиш тъкмо като такъв — отбеляза Ник Лойд и се спогледа многозначително с Майкъл Хоган.

Дори и другите да не бяха наясно с това, те двамата знаеха с какво точно се слави техният домакин.

Шофьорът се върна да докладва, че няма и следа от самотен професор нито в барчето, нито в ресторанта на терасата, нито в бюфета долу при конюшнята, и че не са го допуснали на трибуните за членове на Клуба.

— То оставаше да те пуснат — изсумтя надуто Харви. — Налага се сам да го потърся. Вие се почерпете и се забавлявайте. — Стана от масата и се отправи заедно с шофьора към изхода. — Разкарай се оттук и се поразмърдай. Само да си посмял да ми обясняваш, че не си го намерил, инак ще ти се наложи да си търсиш нова работа.

Шофьорът трепна. Харви се върха ухилен при гостите.

— Ще ида да видя конете и ездачите, които ще участват в надбягванията в два часа.

— Излиза от ложата — съобщи Джеймс.

— Какво става, Джеймс? Да не си започнал да си приказваш сам? — попита властен глас, който той позна.

Вдигна глава и видя лорд Съмърсет, възправил се като канара в целия си достолепен ръст от метър и осемдесет и три — през Първата световна война бе удостоен с „Военен кръст“ и с орден „За бойни заслуги“. Още излъчваше плам и енергия, макар и от сбръчканото му лице да се виждаше, че отдавна е прехвърлил възрастта, когато Създателят е изпълнил договора си с него.

— Ужас! — промърмори едва чуто Джеймс. — Не, сър, просто такова… закашлях се.

— Кой от състезателните коне си хареса? — попита перът на Обединеното кралство.

— Заложих, сър, на Розали — и ако спечели, и ако загуби.

— Май е прекъснал връзката — предположи Стивън.

— Свържи се отново — каза Жан-Пиер.

— Какъв е този шум, Джеймс? Да не си със слухово апаратче?

— Не, сър… това тук е… транзистор.

— Трябва да ги забранят тия джаджи. Само ти нарушават уединението.

— Напълно съгласен съм с вас, сър.

— Какви ги дрънка, Стивън?

— Нямам представа… май се е случило нещо.

— Майко мила, Харви се е насочил право към нас. Върви, Стивън, на трибуните за членове на Клуба, след малко ще дойда и аз. Поеми си въздух и се успокой. Не ни видя.

Харви отиде при служителя, препречил входа за трибуните за клубни членове.

— Аз съм Харви Меткаф, собственик на Розали, ето значката.

Служителят го пусна. Американецът си помисли, че допреди трийсетина години е нямало да му разрешат и да припари до тази трибуна, дори и да е притежавал всички коне, включени в надбягванията. По онова време надбягванията са траели само четири дни — едно от поредните светски забавления. Днес обаче продължаваха цели двайсет и един дни и бяха сред гвоздеите в живота на светското общество. Времената се бяха променили. Малко след Харви на трибуните за членове на Клуба дойде и Жан-Пиер — само си показа пропуска, без да обяснява нищо на служителя.

Един от фотографите, които снимаха скандалните шапки — една от атракциите на хиподрума „Аскот“, дотича при Харви и го щракна за всеки случай: нищо чудно Розали да победеше на надбягванията. Веднага щом светкавицата угасна, фотографът се завтече към другия вход, откъдето на трибуната се опитваше да влезе Линда Лъвлейс, звездата от „Дълбоко гърло“, филма, който пълнеше салоните в Ню Йорк, но в Англия беше забранен. Не успя да проникне, въпреки че я представиха на един прочут лондонски банкер — Ричард Спайро, точно когато той влизаше на трибуната. Беше се издокарала с цилиндър и костюмче, облечено на голо, и на никого не му беше до Харви, докато актрисата се навърташе наоколо. След като се увери, че и последният фотограф я е снимал как безуспешно се опитва да проникне на трибуната за членове на Клуба и тя си е направила рекламата, госпожица Лъвлейс си тръгна, ругаейки колкото й глас държи.