Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Харви насочи вниманието си отново към конете, а Стивън мина само на няколко крачки от него.

— Започваме! — оповести Жан-Пиер на френски, после отиде напето право при Стивън, който бе застанал точно между него и Харви, ръкува се сърдечно и се провикна, та да го чуят всички наоколо: — Как сте, професор Портър? Не знаех, че сте запален по конните надбягвания.

— Всъщност не съм запален, но бях на семинар в Лондон и реших на връщане да се възползвам, от възможността и да…

— Професор Портър! — възкликна Харви. — За мен е чест да се запозная с вас, драги ми господине. Казвам се Харви Меткаф и съм от Бостън, щата Масачузетс. Моят добър приятел доктор Уайли Баркър, който ми спаси живота, ми съобщи, че днес сте тук и сте сам, и смятам да се погрижа да прекарате добре следобеда.

Жан-Пиер се изниза незабелязано. Не можеше да повярва, че е станало толкова лесно. Телеграмата беше подействала като магия.

— В кралската ложа влизат Нейно Величество кралица Елизабет, Негово Кралско Височество херцогът на Единбург, кралицата майка и Нейно Кралско Височество принцеса Ан.

Духовият оркестър на Гренадирския гвардейски полк засвири националния химн „Бог да пази кралицата“.

Настроеното верноподанически множество, наброяващо двайсет и пет хиляди, стана на крака и подхвана фалшиво химна.

— Жалко, че и ние в Щатите си нямаме такова нещо — сподели Харви със Стивън, — което да измести Никсън. Тогава нямаше да си имаме неприятности като скандала „Уотъргейт“.

Стивън си помисли, че сънародникът му не е справедлив. До Харви Меткаф Ричард Никсън приличаше едва ли не на светец.

— Заповядайте в моята ложа, професоре. Ще ви запозная с гостите си. Охарчих се с цели седемстотин и петдесет лири стерлинги за проклетата ложа, дайте поне да я напълним. Обядвали ли сте?

— Да, благодаря, хапнах добре — излъга Стивън, нещо, на което го беше научил Харви.

Притеснен и угрижен, цял ден беше дебнал край входа на трибуните за клубни членове, не бе успял да си вземе дори сандвич и сега умираше от глад.

— Добре де, ще се почерпите шампанско, много е пивко — ревна Харви.

„Как ли не — на празен стомах!“ — рече си математикът.

— Благодаря, господин Меткаф — каза на глас. — Чувствам се доста объркан. За първи път съм на кралските надбягвания.

— Това, професоре, не са кралските надбягвания. Те са насрочени за последната седмица, но кралското семейство винаги присъства и на тези надбягвания, затова и хората са се издокарали.

— Ясно — кимна скромно Стивън, доволен, че Харви се е хванал на преднамерената грешка.

Богаташът сграбчи за яката своята находка и я затътри в ложата си.

— Нека представя на всички именития си приятел, професор Родни Портър. Носител е на Нобелова награда, така да знаете. Между другото, по какво сте професор, Род?

— По биохимия.

Стивън вече бе усвоил правилата в играта на Харви. Докато се придържаше към тях, никой, нито банкерите и корабовладелците, нито дори журналистите щяха да се усъмнят, че той не е най-големият гений след Айнщайн. Поотпусна се и докато останалите не го гледаха, дори успя да похапне от сандвичите с пушена сьомга.

В надбягванията в два часа Лестър Пигот излезе пръв с Казино, а в два и половина — с Русалка, с което отбеляза своята трихилядна победа. Харви се изнервяше все повече. Дърдореше безспир някакви небивалици. Не прояви никакъв интерес към резултатите от надбягването в два и половина, продължаваше да се налива с шампанско. В три без десет прикани всички в ложата да отидат с него на трибуните за членове на Клуба, за да погледат оттам прехвалената му кобилка. Стивън го последва заедно с цялата псевдоцарска свита.

Жан-Пиер и Джеймс наблюдаваха шествието от безопасно разстояние.

— Сега е много притеснен, няма и да погледне встрани — каза Жан-Пиер.

— На мен пък не ми се вижда притеснен — възрази Джеймс. — Дай да се омитаме, докато не ни е забелязал, и да не дърпаме дявола за опашката.

Отправиха се към кафенето, пълно с червендалести чичковци, които явно прекарваха повече време в черпене, отколкото в гледане на конните надбягвания.

— Не е ли красива, професоре? Почти не отстъпва по хубост на дъщеря ми. Ако днес не победи, не знам дали ще доживея да видя трофея.

Харви се отдели от малката си свита и отиде да поговори с жокея — Пат Едъри, и да му пожелае успех. Треньорът Питър Уолуин му даваше последни напътствия, сетне жокеят яхна кобилата и излезе на арената. По традиция десетте коня, включени в надбягването, минаха покрай трибуните. Шествието оглавяваха сърмените, морави и алени цветове на Хайклар, коня на Нейно Величество кралицата, следвани от кобилката Принцеса, която създаваше малки неприятности на Лестър Пигот. Точно зад нея ситнеше Розали — изглеждаше много спокойна, свежа и готова да се впусне в надпреварата. Дорчо и Данкаро тичаха в тръс зад Розали, след тях бяха Месопотамия, Фурия и Пъструша, които никой не слагаше в сметките. Множеството се изправи на крака, за да приветства конете, а Харви грейна от гордост, сякаш беше собственик на всички кобили и жребци, участващи в надбягванията.