Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— До мен днес е именитият собственик на една от кобилите, американецът Харви Меткаф — оповести Джулиан Уилсън пред микрофоните на подвижната телевизионна станция на Би Би Си. — Ще го помоля да сподели с нас мнението си за надбягванията, в които кобилата му е сред фаворитите. Добре дошли в Англия, господин Меткаф! Какво ще кажете за оспорваната надпревара?

— За мен е много вълнуващо да съм тук и отново да участвам в надбягванията. Пред Розали се открива невероятна възможност. Но важна е не победата. Важно е участието.

Стивън трепна. Барон де Кубертен, изрекъл тия думи при откриването на Олимпийските игри през 1896 година, вероятно щеше да се обърне в гроба, ако можеше да чуе отнякъде Меткаф.

— Според последните данни от залаганията Розали е фаворитка заедно с Хайклар, кобилката на Нейно Величество кралицата. Какво мислите за това?

— Притеснява ме и кобилата Принцеса на херцог Девъншир. Лестър Пигот е почти непобедим. Вече спечели в първите две надбягвания и е набрал скорост, а и Принцеса е кобилка за чудо и приказ.

— Разстоянието от два километра добро ли е за Розали?

— Ако се съди от резултатите й този сезон, то е най-доброто за нея.

— Какво ще правите с 81 240 лири стерлинги от наградата?

— Парите не са важни, не съм мислил за тях.

Затова пък Стивън със сигурност не мислеше за нищо друго.

— Благодаря, господин Меткаф, пожелавам ви успех. А сега да чуем последните новини за залаганията.

Харви се върна при своите поклонници и им предложи да отидат горе в ложата и да гледат надбягванията от терасата.

Стивън наблюдаваше като очарован Харви — сега му беше паднало да го разгледа отблизо. Американецът беше под пара, бе доста изнервен и не се държеше така хладно и пресметливо, както четиримата се бяха опасявали.

И на него не му беше чуждо нищо човешко, и той беше уязвим и можеше да бъде победен. Всички се надвесиха над перилата и загледаха как конете се отправят към старта. Принцеса беше неспокойна, останалите кобили и жребци обаче чакаха търпеливо. Напрежението ставаше непоносимо.

— Старт! — гръмна по високоговорителите.

Двайсет и петте хиляди зрители вдигнаха биноклите, а Харви каза:

— Тръгна добре.

Продължи да коментира на всеослушание до последния километър, след това се умълча. Другите също зачакаха в мълчание, засилвано от притихналите високоговорители.

— Конете излязоха на правата отсечка — екна накрая гласът по високоговорителите, — до завоя водеше Пъструша, следвана плътно от Дорчо и Данкаро, които изглеждат много спокойни… след тях са Принцеса, Розали и Хайклар… До финала остават седемстотин метра… Розали и Принцеса дръпват напред, Хайклар също се устремява подире им… Остават шестстотин метра… Все още води Пъструша, но вече умората й тежи, Принцеса и Дорчо я настигат… Петстотин метра до финала… Пак води Пъструша, след нея е Дорчо, засега излязъл на второ място — вероятно избърза… четиристотин метра до финала… Конете се втурват напред… Пъструша пак определя темпото, Дорчо и Данкаро са само на няколко крачки зад нея, после идват Розали, Лестър Пигот с Принцеса и Хайклар, кобилата на кралицата… Триста метра до финала… напред дръпват Хайклар и Розали, ето, настигат Дорчо, плътно след тях е Принцеса… Двеста метра… — Коментаторът повиши глас, който стана по-писклив. — Напред излиза Джо Мърсър, ездачът на Хайклар, следван от Пат Едъри с кобилата Розали… Сто и петдесет метра — яздят рамо до рамо… сто метра… Двете кобили прекосяват едновременно финала, фотофинишът ще покаже кой е бил пръв, дали сърмените, морави и алени цветове на Нейно Величество кралицата или черно-зелените цветове на господин Харви Меткаф, американеца, собственик на Розали. Данкаро с ездач господин Мусак остана трети.

Харви стоеше като попарен и чакаше резултатите. Дори на Стивън му домъчня за него. Никой от гостите на американеца не дръзваше да отвори уста — от страх да не сгреши.

— Резултатите от конните надбягвания — гръмна за пореден път по високоговорителите и над целия хиподрум се спусна гробна тишина. — Победител е номер пети — Розали!

Всички на „Аскот“ ревнаха, Харви извика победоносно и хората около него така и не чуха другите резултати. Следван от гостите си, той изтича при най-близкия асансьор, пъхна банкнота от една лира стерлинга в ръката на момичето, което го задвижваше, и му кресна:

— Хайде, пускай я тая чудесия!

Само половината гости успяха да скочат заедно с него в асансьора. Сред тях беше и Стивън. Щом слязоха на приземния етаж, вратата на асансьора се отвори и Харви изхвърча като тапа, хукна стремглаво през кафенето, мина отзад на трибуната за клубни членове, излезе при конете и прегърна през врата своята кобилка, при което насмалко да събори ездача. Няколко минути по-късно отведе гордо-гордо Розали при бялото стълбче с надписа „ПЪРВО МЯСТО“. Около него се струпа множество, всички му честитяха.