Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Жан-Пиер се възползва от разсейването на Харви — само това и беше чакал. Бръкна в джоба си и извади хапчето простигмин, което Робин му беше дал. Кихна и с добре заучено движение извади с дясната ръка от външния си джоб носна кърпа. В същото време пусна бързо и неусетно хапчето в кафето на Харви. Робин му беше обяснил, че лекарството ще подейства най-малко след около час. В началото на Харви само щяло да му призлее, после обаче щяла да го присвие непоносима болка и накрая той щял да се мъчи като грешен дявол и да припадне.

Жан-Пиер се извърна към бара, стисна три пъти дясната си длан в юмрук и я пъхна в джоба си. Стивън си тръгна на мига и от стълбите пред Казиното предупреди Робин и Джеймс, че хапчето простигмин вече е в чашата на Меткаф. Сега беше ред на Робин да действа под пара. Най-напред той звънна в болницата и помоли дежурната сестра да подготвят операционната. След това се обади и на агенцията и заръча медицинската сестра, която е наел, да го чака точно след час и половина пред регистратурата в болницата. После зачака притеснен да го потърсят отново от Казиното.

Стивън се върна на бара. Харви вече не се чувстваше добре, но не му се и тръгваше. Болката се засилваше, ала той бе толкова алчен, че си наложи да продължи да играе. Изпи кафето и си поръча още едно с надеждата да се поободри. То обаче не му помогна и на него съвсем му призля. Асото и попът, последвани от седмица, четворка и десетка, а после от две дами го задържаха на масата. Жан-Пиер си наложи да не си гледа часовника. Крупието му даде седмица, на Харви — второ асо, а на младежа — двойка. Изведнъж, почти след час Харви не издържа на болката. Помъчи се да стане и да си тръгне.

— Le jeu a commence, monsieur 40 40 Играта започна, господине (фр.). — Б.пр. — оповести крупието.

— Разкарай ми се от главата — тросна се Харви и хванат за корема, се свлече на земята.

Жан-Пиер не се и помръдна, докато крупиетата и клиентите се суетяха безпомощно около американеца. Стивън успя да се промъкне през обръча от хора, струпали се около него.

— Отдръпнете се, ако обичате. Аз съм лекар.

Множеството бързо отстъпи назад, успокоено, че се е намерил специалист.

— Какво ми е, докторе? — простена Харви, който имаше чувството, че ще настъпи краят на света.

— Още не знам — отвърна Стивън.

Робин го бе предупредил, че най-много след десет минути Харви сигурно ще изпадне в безсъзнание, затова, без да губи и миг, разхлаби вратовръзката му и му премери пулса. После му разкопча и ризата и се зае да опипва коремната област.

— Стомахът боли ли ви?

— Да — изпъшка Харви.

— Внезапно ли ви проряза?

— Да.

— А сега се опитайте да ми опишете болката. Каква е, пареща, режеща, пронизваща?

— Пронизваща.

— Къде ви боли най-силно?

Харви се пипна отдясно на стомаха. Стивън понатисна лекичко края на деветото ребро, при което американецът ревна от болка.

— А, да, това определено е симптомът на Мърфи. Вероятно имате остро възпаление на жлъчния мехур. Опасявам се, че може би имате и камъни в жлъчката. — Продължи да опипва лекичко увисналия корем на Харви. — Доколкото мога да преценя, жлъчката ви е изхвърлила камък, който е тръгнал по канала към тънкото черво. Боли ви, понеже каналът се свива и отпуска. Неприятно ми е да ви го казвам, но както личи, се налага жлъчката и камъкът да бъдат отстранени незабавно. Дано в болницата има хирург, който да ви оперира по спешност.

Жан-Пиер само това и чакаше — веднага се намеси:

— В моя хотел е отседнал доктор Уайли Баркър.

— Уайли Баркър ли? Американският хирург?

— Да, да, същият — потвърди Жан-Пиер. — Личният лекар на Никсън.

— Божичко, какъв късмет! Едва ли можем да открием по-добър лекар, той обаче вероятно ще иска баснословен хонорар.

— Няма значение, колкото каже, толкова ще му платя — проплака Харви.

— Сметката може да излезе 50 000 долара.

— Чудо голямо, ще му броя и 100 000! — изкрещя Харви.

Беше готов да се раздели и с цялото си състояние.

— Добре тогава — рече Стивън. — Повикайте линейка, господине — обърна се той към Жан-Пиер, — после се свържете с доктор Баркър и го попитайте дали може да отиде незабавно в болницата. Кажете му, че е спешно. Господинът се нуждае от квалифициран хирург.

— Точно така, от най-квалифицирания — пророни Харви и изгуби съзнание.

Жан-Пиер излезе от Казиното и каза в радиостанцията:

— Внимание! Внимание! Начало на операцията!

Робин изскочи от хотел „Париж“ и спря такси. Беше готов да даде и 100 000 долара, само и само да си смени мястото с шофьора, но автомобилът вече се движеше неумолимо към болницата. Беше късно да се връщат.