Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Какво има вътре?

— Три дълги бели престилки и медицинска слушалка за Стивън. И потренирай да разгъваш носилката, да не вземеш после да се изложиш. След като минеш два пъти с линейката по маршрута, я закарай в гаража и се върни в стаята си, докато стане единайсет вечерта. После до четири след полунощ чакай в гаража Жан-Пиер да ти даде знак за начало на операцията. Всички си купете нови батерии за радиоприемниците. Само това оставаше — да се издъним заради някакви си батерии по десет пенса едната. Мисля, Жан-Пиер, че до довечера нямаш друга работа — поотпусни се, почивай. Дано в стаята ти се намират увлекателни книги.

— Не може ли да ида на кино — в „Принцеса“ дават „Американска нощ“ на Франсоа Трюфо. Направо обожавам Жаклин Бисе. Vive la France! 33 33 Да живее Франция (фр.). — Б.пр.

— Госпожица Бисе, драги ми Жан-Пиер, е от Рединг — напомни Джеймс.

— От Рединг била, моля ви се! Чудо голямо. Искам да я погледам, и точка по въпроса.

— Брей, тия жабари от дума не разбират — обърна го на шега Джеймс.

— Не виждам защо да не идеш на кино — намеси се Робин. — Последното, което Харви ще направи, е да ходи на снобски френски филми със субтитри. Дано ти хареса. И късмет довечера, Жан-Пиер!

Галеристът излезе крадешком, както беше и влязъл, и остави останалите в стая 217.

— Можеш да направиш обиколките с линейката, когато сметнеш за добре, Джеймс. Важното е довечера да си бодър.

— Добре тогава. Ще мина през болницата, за да взема от регистратурата ключовете. Дано само някой не ме спре наистина по спешност.

— Е, Стивън, хайде да повторим още веднъж подробностите. Ако объркаме нещо, ще си изгубим не само парите. Да започнем от най-важното. Какво ще направиш, ако азотният окис падне под пет литра…

— Внимание! Внимание! Начало на операция „Меткаф“! Тук Жан-Пиер. Намирам се на стълбите пред Казиното. Чуваш ли ме, Джеймс?

— Да. Аз съм в гаража на болницата. Изключвам.

— Тук Робин. Намирам се на балкона на стая 217. Стивън с теб ли е, Жан-Пиер?

— Да. Седи сам на бара и пие сок.

— Успех! Изключвам.

От седем до единайсет вечерта Жан-Пиер проверяваше на кръгъл час дали всички са по местата си и им съобщаваше, че Харви още не се е появил.

Накрая, в единайсет и шестнайсет той все пак дойде и седна на запазеното за него място на масата, където се играеше бакара. Стивън престана да се налива с доматен сок, а Жан-Пиер се приближи до масата и зачака търпеливо мъжът отдясно или отляво на Харви да си тръгне. Мина един час. Харви губеше малки суми, но продължаваше да играе. Не се отказваха и слабият американец отдясно и французинът отляво. Изниза се още един час — пак никакво размърдване. Накрая французинът отляво на Меткаф изгуби голяма сума, събра няколкото останали му чипове и стана от масата. Жан-Пиер понечи да заеме мястото.

— Съжалявам, господине, но се пази за друг — намеси се крупието. — Отсреща на масата има едно свободно място.

— Не се притеснявайте — побърза да каже Жан-Пиер и се дръпна, за да не го запомнят.

Изруга наум монегасците: бива ли такова нещо, да се слагат така на паралиите! Стивън видя от бара какво става и едва забележимо даде знак на Жан-Пиер да се изтегля. В два и нещо след полунощ всички отново се събраха в стая 217.

— Божичко, каква тъпа грешка! Merde, merde, merde. 34 34 По дяволите (фр.). — Б.пр. Трябваше да се досетя да си запазя място още когато разбрах, че Харви го е направил.

— Не, аз съм виновен. Никога не съм знаел как работят казината — трябваше да проверя, докато се готвехме — каза Робин и подръпна мустака, с който се бе сдобил съвсем отскоро.

— Няма виновни — прекъсна ги Стивън. — Разполагаме с още три вечери, излишно е да изпадате в паника. Просто трябва да помислим как да прескочим проблема със запазените места, сега обаче предлагам всички да поспим и да се срещнем отново тук, в стаята, в десет сутринта.

Донейде потиснати, се разотидоха. Цели четири часа Робин беше седял на тръни и бе чакал в хотела. Джеймс беше мръзнал и скучал в гаража на болницата, Стивън бе стоял на бара и вече не искаше и да чуе за доматен сок, а Жан-Пиер се беше въртял край масата за бакара и беше дебнал да се освободи място, което накрая се бе оказало запазено за друг.

Харви отново се печеше на слънцето. Вече беше порозовял и до края на седмицата се надяваше да хване приятен загар. В „Ню Йорк Таймс“ пишеше, че котировките на златото продължавали да се покачват, а германската марка и швейцарският франк запазвали курса си, докато американският долар се обезценявал спрямо всички останали валути без лирата стерлинга, курсът на която беше 2,42 щатски долара. Според Харви по-реален бе курсът 1,80 долара за една лира стерлинга и колкото по-скоро той бъдеше достигнат, толкова по-добре.