Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Блекджек се играе всеки ден от единайсет сутринта в Американския салон. Там има три маси и човекът на Жан-Пиер му пошушна, че Харви винаги сядал на втора маса, третия стол. Галеристът поигра малко бакара и блекджек, за да провери дали правилата не са по-различни, отколкото в „Клермонт“. Оказа се, че са същите — в „Клермонт“ още се придържаха към френския правилник.

Малко след единайсет вечерта Харви Меткаф пристигна с гръм и трясък в Казиното, оставяйки подире си следа от пепел от пура, която водеше към масата за бакара. Жан-Пиер, който се бе спотаил при барплота, видя как главното крупие отвежда любезно Харви на запазеното за него място, после прекосява Американския салон, отива при втора маса и слага пред един от столовете табелка с надпис „Запазено“. Харви определено бе сред най-привилегированите клиенти. Управата на Казиното знаеше не по-зле от Жан-Пиер кои са предпочитаните игри на американеца. В единайсет и двайсет и седем вечерта Жан-Пиер се измъкна тихомълком от игралната зала и се върна в хотела, за да се усамоти до единайсет сутринта на следващия ден в своята стая. Не се обади на никого по телефона, не си поръча нищо от „Обслужване по стаите“.

Вечерта на Джеймс също мина добре. Таксиметровият шофьор се оказа голям симпатяга. Думата спешно пробуди у него автомобилния състезател — той отпраши през Монте Карло, сякаш участваше в рали. След осем минути и четирийсет и четири секунди Джеймс вече беше в болницата — наистина му беше прилошало и се наложи да поседи няколко минути в чакалнята за пациенти, преди да се върне в таксито.

— Върнете ме в Казиното, но този път по-бавничко, ако обичате.

На връщане свърнаха по улица Грималди и стигнаха за единайсет минути, а Джеймс си каза, че ще се постарае да измине разстоянието и за десет минути. Даде на таксиметровия шофьор доста голям бакшиш и се зае с изпълнението на втората част от възложената му задача.

Отиде пеш до болницата и се върна — пак пеш, за малко повече от час. Усещаше върху лицето си приятната нощна прохлада, улиците гъмжаха от оживени хора, които си бъбреха. В княжеството туризмът е основен поминък и местните жители правят всичко възможно гостите да прекарат добре. Джеймс мина покрай безброй малки ресторантчета на открито и магазини за сувенири, където се продаваха скъпи-прескъпи дрънкулки, които не вършат никаква работа — купуваш ги и след седмица ги забутваш някъде, та никога повече да не се сетиш за тях. По тротоара се нижеха дълги върволици шумни отпускари, които говореха един през друг на всички езици по света — същинска Вавилонска кула. Покрай тая какофония Джеймс се сети за Ан. След като се върна при Казиното, спря такси и намина към пристанището, за да види къде точно е спряла яхтата на Харви — „Вестител“, оттам пак отиде в болницата. Прибра се по същия път и както Жан-Пиер, още преди полунощ изпълни каквото му бяха възложили и влезе в хотелската стая.

Робин и Стивън стигнаха за малко повече от четирийсет минути от хотела до болницата. Робин попита жената на регистратурата дали може да се види с директора.

— Тъкмо застъпи нощна смяна — отвърна медицинската сестра, французойка, с току-що колосана бяла престилка. — За кого да предам, че го търси?

Говореше английски с отлично произношение, но все пак правеше малки грешчици. И двамата се постараха да не се подсмихват.

— Доктор Уайли Баркър от Калифорнийския университет.

Робин се замоли директорът на болницата да не знае, че Уайли Баркър, личният лекар на президента Никсън и един от най-прочутите хирурзи в света, е на обиколка из Австралия, където чете лекции в най-големите университети.

— Bonsoir, docteur Barker. Monsieur Bartise a votre service. Votre visite fait grand honneur a notre hopital humble. 29 29 Добър вечер, доктор Баркър. Господин Бартиз е на вашите услуги. Посещението ви е голяма чест за нашата скромна болница (фр.). — Б.пр.

Новопридобитият американски акцент на Робин сложи край на по-нататъшните опити разговорът да се води на френски.

— Бих искал да огледам операционната — каза Робин — и да се уверя, че както помолихме, утре и следващите пет дни, в случай че се наложи, тя ще бъде на наше разположение от единайсет сутринта до четири следобед.

— Точно така, ще бъде на ваше разположение, docteur Barker 30 30 Доктор Баркър (фр.). — Б.пр. — отвърна директорът на болницата, загледан в графика. — Операционната е в следващия коридор. Бихте ли дошли с мен?

Залата не се различаваше особено от операционната в болница „Сейнт Джеймс“, където четиримата бяха уточнявали подробностите: две помещения, съединени с уплътнена с гума летяща врата. Същинската операционна беше оборудвана прекрасно и Робин кимна, за да покаже на Стивън, че тук ще разполага с всички необходими инструменти. Беше възхитен. В болницата имаше само двеста легла, въпреки това бе оборудвана по последна дума на медицинската техника. Явно и друг път тук се бяха разболявали богаташи.