Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Много съжалявам, че няма да притежавам платното, но както се изразяват американците, получих предложение, на което не можах да откажа. Признателен съм ви за ролята, която изиграхте — каза Стивън и затвори.

Харви вече пишеше чека за 20 000 долара.

— Благодаря ви, господин Дросер. Ощастливихте ме.

— И аз не мога да се оплача — рече най-чистосърдечно Стивън.

Изпрати Харви до вратата и му стисна ръката.

— Довиждане, господине.

— Приятен ден, господин Меткаф.

Затвори и се отпусна на фотьойла — едвам се държеше на нозе.

Робин и Джеймс видяха как Харви излиза от хотел „Дорчестър“ и се отправя към галерията. Лекарят го последва, все по-обнадежден. Джеймс се качи с асансьора на първия етаж и само дето не хукна към стая 120. Заблъска с все сила по вратата. Стивън подскочи като ужилен. Надали щеше да издържи, ако пред него отново застанеше Харви. Отвори.

— Ти ли си, Джеймс! Освободи стаята, плати за един ден и ела при мен долу в барчето.

— Защо? Какво е станало?

— Трябва да го полеем. С най-скъпото шампанско.

Едно на нула за тях. Бяха успели с първия план. Оставаше им да осъществят другите три.

Жан-Пиер отиде последен у лорд Бригсби на Кингс Роуд. Смяташе, че си е заслужил правото да се появи най-тържествено. Чекът на Харви вече беше осребрен и сега в сметката на галерия „Ламан“ имаше 447 560 щатски долара. Картината беше собственост на Харви, а небето не се беше продънило. За два месеца тарикатлък Жан-Пиер беше спечелил повече, отколкото за десет години законна търговия.

Другите трима го посрещнаха възторжено, както се посреща герой спортист, и му поднесоха чаша от последната бутилка „Вьов Клико“, реколта 1959 година, която бе останала на Джеймс.

— Големи късметлии сме, успяхме! — възкликна Робин.

— Тук не става дума за късмет — възрази Стивън. — Запазихме самообладание и научихме за Харви ако не друго, то, че понякога променя правилата насред играта.

— Беше на косъм да промени не правилата, а играта, Стивън.

— Така си е. Затова трябва да помним, че ще се издъним, ако не бъдем четири пъти по-изобретателни от него. Не бива да подценяваме противника само защото сме спечелили първия рунд.

— Отпусни си душата, професоре — прикани Джеймс. — Дайте първо да вечеряме, пък после пак ще говорим по работа. Днес следобед Ан се отби специално за да ни приготви мус от сьомга. Ако продължим да обсъждаме Харви Меткаф, нищо чудно да ни приседне.

— Кога най-после ще го видя това невероятно създание! — възкликна Жан-Пиер.

— Когато приключим.

— Не се жени за нея, Джеймс. Хвърлила е око не на теб, а на парите ти.

Всички прихнаха. Джеймс се надяваше все някой ден да сподели с тях, че Ан е знаела всичко още от самото начало. Пренесе boeuf en croute 28 28 Телешки шницели (фр.). — Б.пр. и две бутилки „Ешзо“, реколта 1970 година. Жан-Пиер помириса като пръв познавач соса.

— Всъщност, като се замисля, това твое гадже не е никак за подценяване, ако и в леглото е така чевръсто, както в кухнята.

— Хич не си прави устата, Жан-Пиер. Няма да те огрее да провериш. Задоволи се да се любуваш на френската й панировка.

— Тази сутрин надмина себе си, Джеймс — похвали го Стивън, отклонявайки разговора от любимата тема на Жан-Пиер. — Трябва да се посветиш на сцената. Като член на британската аристокрация направо си пилееш заложбите.

— Винаги съм си мечтал да стана актьор, но баща ми не иска и да чуе. А който очаква голямо наследство, не бива да рита срещу ръжена и да противоречи на баща си.

— Защо в Монте Карло не му възложим и четирите роли? — предложи Робин.

Споменаването на Монте Карло ги отрезви.

— Дайте да си дойдем на думата — прикани Стивън. — Дотук сме получили 447 560 щатски долара. Заедно с картината и с непредвидената стая в „Дорчестър“ разходите възлизат на 11142 долара, значи Меткаф ни дължи още 563 582 долара. Мислете какво сме загубили, а не какво сме си върнали. А сега за операцията в Монте Карло, където трябва да изчислим всичко до секундата и да се вживеем за няколко часа в ролите си. Робин ще ни запознае с последните уточнения.

Лекарят извади от куфарчето до себе си зелената папка и известно време чете записките си.

— Ти, Жан-Пиер, трябва да си пуснеш брада — още днес, така че след три седмици да бъдеш неузнаваем. Трябва и да се подстрижеш много късо. — Той се ухили злорадо на киселата физиономия, която направи французинът. — Да, ще изглеждаш отвратително.

— Това е невъзможно — възрази Жан-Пиер.