Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Седнаха отделно, без да си говорят и дори да се поглеждат. Стивън ги беше предупредил, че нищо чудно сред пътниците да има приятели на Харви — на всеки му се струваше, че седи най-близо до тях.

Джеймс се взря замислен в небето без нито едно облаче и съвсем се умърлуши. Двамата с Ан бяха изчели от кора до кора всички книги за обири и измами, които бяха успели да намерят, но така и не бяха открили нещо, което да им върши работа. Докато се събличаше за сухите тренировки в болница „Сейнт Томас“, дори Стивън усети, че на Джеймс му е станало едва ли не натрапчива идея да измисли някакъв печеливш план.

В два без двайсет следобед кацнаха в Ница и пътуваха още двайсетина минути с влак от там до Монте Карло. Придвижиха се всеки поотделно до изискания хотел „Париж“ на същия площад, където се намираше и Казиното. В седем вечерта всички се събраха в стая 217.

— Настанихте ли се?

Останалите трима кимнаха.

— Дотук добре — отбеляза Робин. — Дайте да уточним още веднъж времето. Ти, Жан-Пиер, ще отидеш довечера в Казиното и ще поиграеш бакара и блекджек. Постарай се да свикнеш с мястото и да го опознаеш. И най-важното, провери дали тук правилата не се различават от тези в „Клермонт“, внимавай и при никакви обстоятелства да не говориш на английски. Очакваш ли спънки?

— Не, Робин. Ще отскоча още сега до Казиното и ще започна репетициите.

— Гледай да не се охарчваш — предупреди го Стивън.

Вече брадатият, издокаран в смокинг Жан-Пиер се усмихна и излезе на пръсти от стая 217, после, вместо да се качи на асансьора, изтича надолу по стълбите. Отиде пеш от хотела до прочутото Казино, което се намираше само на неколкостотин метра.

Робин продължи:

— Ти, Джеймс, вземи такси от Казиното до болницата. Щом стигнете, остави броячът да работи няколко минути, после се върни в Казиното. Тук таксиметровите шофьори обикновено минават по най-прекия път, но за да си сигурен, кажи на водача, че е спешно. Така ще видиш откъде ще мине той. След като те върне в Казиното, извърви и пеш разстоянието от там до болницата и обратно. Така ще запомниш пътя по-добре. Сетне повтори същото и с пътя от болницата до яхтата на Харви. Не влизай в Казиното, дори не се доближавай — да не те забележат. Видят ли те сега, после могат да те познаят.

— А как ще се ориентирам в Казиното вечерта на операцията?

— Жан-Пиер ще се погрижи за това. Ще те посрещне на входната врата, защото Стивън няма да може да се отдели от Харви. Според мен, като те видят с бялата престилка и носилката, няма да ти искат дванайсет франка за вход, но ти все пак си ги приготви — да не те изненадат. Щом се върнеш от разходката, прибери се в стаята и не излизай до срещата ни утре в единайсет сутринта. Ние със Стивън също ще отскочим до болницата, за да проверим дали са изпълнили всичко, за което помолихме в телекса от Лондон. Ако случайно ни видиш, прави се, че не ни познаваш.

Точно когато Джеймс излезе от стая 217, Жан-Пиер отиде в Казиното.

То се намира в сърцето на Монте Карло, насред приказни градини и от него се разкрива гледка към морето. Сградата, където се помещава сега, е с няколко крила, най-старото от които е дело на Шарл Гарние, архитекта на Парижката опера. Игралните зали, които са добавени през 1910 година, са свързани чрез атриум със зала „Гарние“, където се дават оперни и балетни представления.

Жан-Пиер се качи по мраморното стълбище и си плати дванайсетте франка вход. Игралните зали са просторни и носят отпечатъка на упадъка и величието в Европа от края на XIX и началото на XX век. Дебелите червени килими, статуите, картините и гоблените придават на сградата едва ли не царствен вид, а заради портретите човек остава с чувството, че се е озовал в още обитаван провинциален замък. Както установи и Жан-Пиер, вътре беше истинско стълпотворение. Имаше араби и евреи, които залагаха заедно на рулетката и си бъбреха приятелски, нещо, немислимо например в Организацията на обединените нации. Жан-Пиер се почувства в свои води в този нереален свят на богатите. Робин правилно го беше преценил що за човек е и му бе възложил роля, с която той щеше да се справи лесно.

Близо три часа Жан-Пиер изучаваше разположението в Казиното — игралните зали, барчетата и ресторантите, телефоните, входовете и изходите. Сетне насочи вниманието си към самия хазарт. Установи, че игрите на бакара започват два пъти — в три следобед и единайсет вечерта, и разбра от Пиер Каталано, шеф на отдел „Връзки с обществеността“ в Казиното, в коя точно зала обикновено играе Харви Меткаф.