Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

След като чу какво казва мъжът, седнал зад него в залата за търгове, Харви реши, че няма да навреди да отскочи до галерия „Ламан“. Беше на около пет крачки оттам, когато зърна картината — тъкмо я сваляха от витрината. Не повярва на очите си. Нямаше лъжа, нямаше измама — платното наистина беше на Ван Гог, при това от най-хубавите. „Жътва“ бе стояла на витрината буквално само две минути.

Харви влезе почти на бегом в галерията колкото да види, че Жан-Пиер е погълнат от разговора със Стивън и Джеймс. Никой от тримата не го и забеляза. Стивън каза с гърлен акцент:

— 170 000 гвинеи ми се виждат множко, но платното наистина е невероятно. Сигурен ли сте, че това е картината, изчезнала през 1937 година?

— Човек никога не може да бъде сигурен, но ето, върху гърба още личи печатът на Националната галерия в Берлин, а и от „Бернхайм“ потвърдиха, че през 1927 година са я продали на германците. Историята на платното от създаването му през 1890 година до 1927 година е широко известна. Почти сигурно е, че през войната някой се е възползвал от суматохата и го е задигнал.

— А вие как се сдобихте с картината?

— Купих я от английски благородник колекционер, пожелал името му да не се разгласява.

— Добре тогава. Пазете ми я до четири часа следобед, през това време аз ще отскоча до клона на „Дрезднер Банк“ и ще ви донеса чек за 170 000 гвинеи. Става ли?

— Ама разбира се, драги ми господине — отвърна Жан-Пиер. — Ще сложа червена точка.

Джеймс, издокаран в безупречно скроен костюм и изумителна мека шапка, се навърташе почтително зад Стивън.

— Това безспорно е една от най-прекрасните творби в наследството на великия живописец — отбеляза той, влагайки цялото си обаяние.

— Без съмнение. Показах я на Джулиан Барън от „Сотби“ и той остана възхитен.

Джеймс заситни към дъното на галерията — беше си изпълнил ролята на пръв познавач. Точно тогава в помещението влезе Робин, от джоба му стърчеше брой на „Гардиан“.

— Добро утро, господин Ламан. В „Сотби“ подочух за картина на Ван Гог, която открай време съм мислел, че се намира в Русия. Ще ми се за утрешния вестник да напиша няколко реда за историята на творбата и как сте се сдобили с нея. Нали нямате нищо против?

— На драго сърце ще ви разкажа — отвърна Жан-Пиер, — въпреки че току-що запазих за 170 000 гвинеи платното на хер Дросер, известния търговец с произведения на изкуството от Германия.

— Постъпихте много разумно — обади се Джеймс от другия край на галерията. — След „Госпожица Раву“ не помня да съм виждал по-добра картина на Ван Гог в Лондон, само мога да съжалявам, че не ние ще я продадем на търг. Вие, господин Дросер, сте голям щастливец. Ако решите да я продавате, на всяка цена ми съобщете.

Джеймс подаде на Стивън визитна картичка и се усмихна на Жан-Пиер. Той го погледна — справяше се блестящо. Робин започна да си води бележки: нахвърли върху листа драскулки, които — надяваше се, ще минат за стенографски записки, и пак се обърна към Жан-Пиер.

— Разполагате ли със снимка на картината?

— Разбира се.

Галеристът отвори едно чекмедже и извади отвътре цветна фотография на платното с прикрепено към нея описание, написано на машина. Подаде ги на Робин.

— Внимавайте как пишете „Ламан“, чухте ли! До гуша ми е дошло да ме бъркат с автомобилното състезание във Франция. — Той се обърна към Стивън. — Извинявайте, че ви карам да чакате, хер Дросер. Как да ви доставим картината?

— Утре сутрин можете да ми я пратите в хотел „Дорчестър“, стая 120.

— Разбира се, драги ми господине.

Стивън понечи да си тръгне.

— Прощавайте, господине, но как се пише името ви? — поинтересува се Робин.

Стивън го каза буква по буква.

— А ще разрешите ли да го спомена в дописката си?

— Да, разбира се. Доволен съм много от покупката. Приятен ден, господа.

Стивън кимна рязко и излезе от галерията. Закрачи по Бонд стрийт, а за ужас на Жан-Пиер, Робин и Джеймс, Харви изобщо не се колеба и също си тръгна.

Французинът се свлече тежко на стола при махагоновото писалище в стил „Крал Джордж“ и погледна отчаян Робин и Джеймс.

— Майко мила, издънихме се с гръм и трясък. Месец и половина приготовления, три дни притеснения и сега какво — онзи си тръгна и ни затръшна вратата!

Жан-Пиер погледна разгневен „Жътва“.

— Нали Стивън твърдеше, че Харви ще остане и ще го удари на пазарлък? Такъв си бил по характер — взе да имитира Джеймс математика. — Щом видел картината, нямало да я изпусне от поглед. Да, ама не!