Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Добро утро — поздрави Стивън. — Как спа?

— Страхотно — отвърна Джеймс.

— Стига, че ще ти завидим — намеси се и Робин. — Съсредоточи се върху Харви Меткаф.

Джеймс застана на входа на магазина за кожени изделия „Слейтър“ и загледа как чистачките се разотиват, а първите чиновници идват на работа.

Както всяка сутрин, Харви Меткаф закуси и прегледа вестниците. Предната вечер, тъкмо преди да си легне, от Бостън му се обади жена му, на сутринта му звънна и дъщеря му — добро начало на деня. Харви реши да продължи обиколката из галериите по Корк стрийт и Бонд стрийт с надеждата все пак да открие картина на някой от импресионистите. Може би щяха да му помогнат и в „Сотби“.

В девет и четирийсет и седем излезе както винаги напето от хотела.

— Всички в пълна готовност!

Стивън и Робин се отърсиха от унеса.

— Тръгна по Брутън стрийт. Отправя се към Бонд стрийт.

Харви забърза по Бонд стрийт и подмина територията, която вече бе обходил.

— Сега е само на петдесет метра, Жан-Пиер — оповести Джеймс. — На четирийсет, на трийсет, на двайсет… Ох, да му се не види! Влезе в „Сотби“. Там днес има само един търг — на средновековни пана. Ужас! И през ум не ми е минавало, че се интересува от пана.

Джеймс погледна към Стивън, който стоеше малко по-нататък на улицата, излезе от прикритието си и трети пореден ден се вживя в ролята на заможен предприемач от средната класа. С кройката на яката и кръглите очила без рамки би трябвало да създава впечатление за западногерманец. По радиостанцията се чу гласът на Стивън:

— Отивам в галерията на Жан-Пиер. Ти, Джеймс, застани на тротоара срещу „Сотби“ откъм северната страна и на петнайсет минути ни съобщавай какво става. А ти, Робин, влез вътре и размахай стръвта под носа на Харви.

— Но това, Стивън, не влизаше в плана — изпелтечи лекарят.

— Прояви инициатива, в противен случай не само няма да си видиш парите, ами и ще лекуваш инфаркта на Жан-Пиер. Чу ли?

— Да — отвърна от немай-къде Робин.

Влезе в „Сотби“ и забърза към първото огледало, изпречило му се на пътя. Да, беше неузнаваем. Качи се горе и веднага забеляза Харви — беше се разположил на един от задните редове в залата за търгове. Седна зад него.

Търгът на средновековни пана вече беше започнал. Харви знаеше, че трябва да му харесват, но все не можеше да преглътне готическото пристрастие към накитите и ярките златисти цветове. Робин, който седеше, кажи-речи, зад него, се колеба известно време, но накрая все пак подхвана тихо разговор със своя съсед.

— Паната са прекрасни, лошото само е, че не познавам периода. Докато в съвременното изкуство се чувствам в свои води. Но трябва да измисля нещо, което да съобщя на читателите.

Мъжът до Робин се усмихна учтиво.

— Всички търгове с произведения на изкуството ли отразявате?

— Почти всички, особено ако се очакват изненади. Така или иначе в „Сотби“ човек научава какво ново се появява по другите галерии. Ето, днес сутринта един от консултантите тук ми намекна, че в галерия „Ламан“ май имало нещо от импресионистите, наистина било любопитно.

Робин пусна внимателно пошушнатата информация в дясното ухо на Харви, после се облегна на стола и зачака да види дали онзи се е хванал. Не след дълго бе възнаграден с това, че Харви стана и тръгна да излиза. Робин изчака да обявят наддаването за още три експоната, сетне, стиснал палци, го последва.

Джеймс стоеше търпеливо отвън на пост.

— Десет и половина — няма и следа от него.

— Прието.

— Единайсет без петнайсет — пак го няма.

— Прието.

— Единайсет — още е вътре.

— Прието.

— Единайсет и дванайсет. Внимание! Внимание! Всички в готовност.

Джеймс се пъхна бързо в галерия „Ламан“, а Жан-Пиер за кой ли път свали от витрината акварела на Съдърланд с Темза и лодкаря и го замени с маслено платно на Ван Гог, най-прекрасния образец на майсторството на живописеца, излаган някога в лондонска галерия. Предстоеше то да издържи и на проверката. Лакмусовата хартия крачеше устремно по Бонд стрийт право към картината.

Тя беше дело на Дейвид Стайн, прословут в артистичния свят със своите триста фалшификата на картини и рисунки на известни импресионисти, за които беше получил 864 000 щатски долара, а по-късно и четири години затвор. Бе изобличен едва през 1969 година, когато подреди платна уж на Шагал в нюйоркската галерия „Найвиай“ на Медисън авеню. Стайн и не подозирал, че точно по това време и Шагал е в Ню Йорк и в център „Линкълн“ се открива изложба, в която били включени две от най-прочутите му творби. Някой пошушнал на Шагал за изложбата в галерия „Найвиай“ и вбесен, той се оплакал в Окръжната прокуратура. Стайн вече бил продал един от фалшификатите на Шагал на Луис Д. Коен за тлъстата сума от сто хиляди долара. И до ден-днешен в Галерията за съвременно изкуство в Милано има рисувано от Стайн платно уж на Шагал и пак негов фалшификат на Пикасо. Жан-Пиер бе убеден, че Стайн ще успее да повтори и в Лондон онова, което вече е постигнал в Ню Йорк и Милано.