Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Стайн продължаваше да рисува платна в стила на импресионистите, но вече ги подписваше със собственото си име и благодарение на безспорната си дарба изкарваше добри пари. Познаваше от години Жан-Пиер, възхищаваше му се и щом научи за патилата му с Меткаф и „Проспекта Ойл“, на драго сърце се съгласи да нарисува за десет хиляди долара фалшификат на Ван Гог и да го подпише с прочутото Винсент на майстора.

Жан-Пиер не беше жалил сили и бе установил кое от платната на Ван Гог е изчезнало при загадъчни обстоятелства, така че Стайн да го възстанови и да примами с него Харви. Беше започнал проучването си с обемистия, изчерпателен каталог „Картините на Винсент ван Гог“ от Де Лафай и бе подбрал от него три картини, изложени преди Втората световна война в Националната галерия в Берлин. В труда на Де Лафай те бяха включени под номера 485 — „Влюбените“, 628 — „Жътва“, и 766 — „Градина в Добини“. За последните две се знаеше, че през 1929 година са откупени от Берлинската галерия, която вероятно някъде по същото време се беше сдобила и с „Влюбените“.

След това Жан-Пиер се свърза в професор Вормит от Пруския културен дом. Професорът беше признат в цял свят авторитет по изчезнали произведения на изкуството и веднага отхвърли една от възможностите — „Градина в Добини“. Малко след войната картината се била появила в колекцията на Зигфрид Крамарски в Ню Йорк, макар и да си оставало пълна загадка как е попаднала там. По-късно Крамарски я бил продал на токийската галерия „Ничидо“, където платното било изложено и досега. Вормит потвърди, че съдбата на останалите две картини си остава неизвестна.

След разговора с професора Жан-Пиер се обърна към госпожа Телеген-Хугендорм от Холандския културен архив, всепризната познавачка на Ван Гог, и с нейна помощ възстанови историята на изчезналите картини. През 1937 година нацистите ги изнесли от Националната галерия в Берлин въпреки ожесточената съпротива, оказана от директора й — доктор Ханфщенгел, и от главния изкуствовед доктор Хенцен. Дамгосани от филистерите в Националсоциалистическата партия като упадъчно изкуство, картините били откарани в хранилище на Кьопеникерщрасе в Берлин. През 1938 година хранилището било посетено не от друг, а лично от Хитлер, узаконил конфискацията.

Никой не знаел какво е станало след това с двете картини на Ван Гог. Йозеф Ангерер, подставено лице на Херман Гьоринг, пласирал тихомълком много от иззетите от нацистите творби в чужбина, за да набави така необходимата на фюрера чужда валута. Други били продадени на търг, проведен на 30 юни 1939 година в художествена галерия „Фишер“ в Люцерн. Ала повечето произведения, откарани в хранилището на Кьопеникерщрасе, просто били изгорени или откраднати и съдбата им не се знаела и до ден-днешен.

Жан-Пиер успя да се сдобие с черно-бели репродукции на „Влюбените“ и „Жътва“: ако изобщо са правени цветни диапозитиви, те не се бяха съхранили. Галеристът се съмняваше и че съществуват цветни репродукции на двете платна, видени за последен път през 1938 година. Ето защо реши да избере за плана си едно от тях.

По-голяма, с размери 76 х 91 сантиметра, бе картината „Влюбените“. Ван Гог обаче явно не я е харесвал. През октомври 1889 година той е споделил (в писмо №556) за „доста нескопосните скици към последното ми платно“. И не само това, никой не знаеше какъв на цвят е бил фонът. Виж, живописецът си е харесвал своята „Жътва“. Завършил е маслената картина през септември 1889 година и е отбелязал (в писмо №604): „Склонен съм да нарисувам още веднъж жътваря — за мама“. Всъщност вече е имал три доста сходни с тази картини, на които са изобразени жътвари. Жан-Пиер успя да си набави цветни диапозитиви на две от тях: единия от Лувъра, а втория от Музея за изящни изкуства в Хага, където се намираха трите произведения. Сравни ги много внимателно. Различаваха се само по разположението на слънцето и играта на светлината. Така Жан-Пиер си представи как горе-долу е изглеждала като цветове и „Жътва“.

Стайн прие окончателния избор на Жан-Пиер и също разгледа най-старателно черно-бялата репродукция на „Жътва“ и цветните диапозитиви на сходните като тематика и тоналност платна, след което се зае за работа. Намери отнякъде френска картина без всякаква стойност от края на XIX век, смъкна вещо боята по нея и изчисти платното, оставяйки само твърде важния печат откъм опакото, който дори Стайн не можеше да фалшифицира. Очерта върху платното точните размери на картината на Ван Гог: 48,5 х 53 сантиметра, и избра шпатула и четка, с каквито е работел и великият живописец. След месец и половина „Жътва“ вече беше готова. Стайн я покри с лак, после четири дни поред я пече във фурна на слаб огън — двайсетина-трийсет градуса, та да й придаде патината на времето. Жан-Пиер изнамери отнякъде тежка позлатена рамка, в каквато импресионистите са слагали произведенията си, и беше готов за огледа на Харви Меткаф.