Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Колкото до остатъка, не искам парите да седят в банката и да не носят печалба, затова още няколко месеца купувай злато, но внимателно, така по Нова година ще направим голям удар. Ако случайно котировките почнат да падат, ще ти звънна в Цюрих. Всяка вечер преди затваряне на борсата проверявай дневния баланс на най-стабилните банки и на търговските дружества с рейтинг „AAA“.

— Какво ще правиш с всичко това, Харви, ако първо пурите не те вкарат в гроба?

— Я стига, Йорг! Говориш като моя лекар. Казвал съм ти стотици пъти, догодина се оттеглям — край! Finito 27 27 Край (ит.). — Б.пр. .

— Не си те представям, Харви, да напуснеш доброволно надпреварата. Все пак доста пари натрупа, и аз вече не знам колко.

Харви се засмя.

— Аз също не знам, Йорг. Аристотел Онасис е казал, че ако си в състояние да си преброиш парите, значи не притежаваш нищо.

— Гейм за Кинг. Кинг води с пет на един гейма във втория сет и с един на нула сета.

— Как е Розали? Още ли е в сила нареждането, ако с теб се случи нещо, да прехвърлим сметките на нейно име в Бостън?

— Добре е. Сутринта ми звънна и ми каза, че не можела да дойде с мен в Уимбълдън, понеже имала работа. Надявам се да се омъжи за някой богат американец и да не опре до моите сметки. А кандидати — дал бог! Няма да й е никак лесно да разбере дали харесват нея или парите ми. Преди две-три години се изпокарахме на тая тема и се опасявам, че още не ми е простила.

— Гейм, сет и мач за госпожа Кинг при резултат шест на едно и шест на едно.

Заедно с всички останали Харви, Йорг, Джеймс и Ан започнаха да ръкопляскат, когато двете тенисистки се поклониха пред кралската ложа, на президента на общоанглийския клуб — Негово Кралско Височество херцога на Кент. Харви и Йорг останаха и на другата среща — на двойки, после отидоха да вечерят в „Кларидж“.

Джеймс и Ан прекараха чудесен следобед в Уимбълдън и след като се увериха, че Харви се е върнал в хотела заедно със своя приятел от Централна Европа, се прибраха в жилището на Джеймс.

— Вкъщи съм, Стивън. Меткаф се прибра в хотела. Утре в осем и половина отново съм на линия.

— Добре се справи, Джеймс. Утре може пък да захапе въдицата.

— Дано!

Джеймс чу, че чешмата в кухнята тече, и отиде да види какво става. Завари Ан до лакти в сапунена пяна — търкаше с телче тенджерата, останала от суфлето. Тя се обърна и размаха заканително телчето пред лицето на Джеймс.

— Не искам да ти обиждам чистачката, скъпи, но не съм виждала друга кухня, където първо мият съдовете и чак след това приготвят вечерята.

— Знам. Чисти само където е чисто. От седмица на седмица става все по-немарлива.

Джеймс седна на масата и загледа възхитен стройното тяло на Ан.

— Ще ми изтъркаш ли така и гърба, ако преди вечеря вляза да се изкъпя?

— Да, с телчето.

Водата в напълнената догоре вана бе приятно топла. Джеймс се отпусна и остави Ан да го окъпе. Сетне излезе от ваната.

— За теляк си прекалено облечена, скъпа — рече й. — Дали да не предприемем нещо?

Докато Джеймс се бършеше, Ан смъкна дрехите от себе си. Когато той отиде в спалнята, младата жена вече се беше сгушила между завивките.

— Студено ми е — оплака се тя.

— Няма страшно! — възкликна Джеймс. — Ей сега ще получиш подарък — лична грейка с дължина метър и осемдесет.

Тя го прегърна.

— Лъжец такъв! Премръзнал си.

— А ти си прелестна — отвърна Джеймс и я притисна до себе си.

— Какво става с плана ти?

— Още не знам, ще ти съобщя след двайсетина минути.

Близо половин час Ан мълча. По едно време възкликна:

— Майко мила! Изварата във фурната сигурно е станала на въглен. Махай се оттук. И без това искам да оправя леглото.

— Излишно е да се притесняваш за леглото, жено!

— Излишно ли! Нощес не съм мигнала. Издърпа цялото одеяло. Щях да умра от студ. Единственото, което ми оставаше, бе да гледам как се гушиш като самодоволен котарак в топлите завивки. Това твоето любене ли е! Харолд Робинс обещаваше съвсем друго.

— Щом приключиш с дърдоренето, жено, навий будилника за седем часа.

— Седем часа ли? Нали трябваше да си в „Кларидж“ чак в осем и половина?

— Да, но първо ще поработя върху едно яйце.

— Я стига с тия гимназиални шегички!

— На мен пък ми се виждат смешни.

— Добре де, смешни са. Хайде, обличай се, че яденето ще изгори.

Джеймс пристигна в „Кларидж“ точно в осем и двайсет и девет. И досега не можеше да измисли какво да предложи на останалите, но бе решен поне да не ги проваля в техните планове. Настрои радиостанцията, за да се увери, че Стивън вече е на Баркли Скуеър, а Робин — на Бонд стрийт.