Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

На масата за блекджек седяха седмина души: окичена с диаманти застаряваща жена, която май беше тук колкото да убива времето, докато мъжът й залага на рулетката или може би играе бакара. До нея, на второто място, беше Жан-Пиер. Отляво на него се падаше Харви. На четвъртото място се беше разположил отнесен младеж, който изглеждаше отегчен от целия свят, какъвто вид имат всички, харчещи пари, които не са изкарали с пот на челото. На петото място седеше омотан в чаршаф арабин с чалма, на шестото — доста привлекателна актриса, очевидно дошла да се поразтуши, както подозираше Жан-Пиер, с арабина до нея. На седмото пък, изопнал гръб, седеше издокаран в смокинг възрастен французин с вид на благородник.

— Двойно кафе без сметана — подвикна Харви на снажния сервитьор в добре скроено кафяво сако.

По заведенията в Монте Карло не е разрешено да се продават концентрати, няма да видите и сервитьорки. За разлика от Лас Вегас Казиното залага на печалбите от хазарта, а не от пиене или жени. На младини Харви бе отскачал често до Лас Вегас и се беше забавлявал до припадък, но колкото повече остаряваше, толкова повече ценеше изтънчеността на французите. Сега вече предпочиташе тежката обстановка и достолепие на Казиното в Монте Карло. Макар че на трета маса само той, Жан-Пиер и французинът с вид на аристократ бяха в смокинги, управата на Казиното намираше начин да отпрати всички, които не са облечени както подобава.

След миг донесоха на Харви горещото кафе в голяма позлатена чаша, над която се виеше пара. Жан-Пиер го погледна притеснен, а Харви сложи на масата до чипа за три франка на галериста своите сто франка: най-малкият и най-големият разрешен залог. Крупието, младеж, който надали имаше и трийсет години и се гордееше, че за час може да раздаде сто ръце, извади чевръсто от поставката картите. На Жан-Пиер се падна поп, на Харви — четворка, на младежа отляво — петица, а на крупието — шестица. Втората карта на Жан-Пиер беше седмица. Той не си взе трета. Харви изтегли десетка и също се въздържа да тегли. Младежът отляво на американеца също изтегли десетка и помоли крупието за още една карта. Падна му се осмица и той изгоря.

Харви ненавиждаше дилетантите, независимо къде ги срещаше. И малките деца знаеха, че не бива да теглиш повече карти, ако картата, обърната от крупието, е тройка, четворка, петица или шестица. Той се свъси. Крупието изтегли десетка и шестица. Победители бяха Харви и Жан-Пиер. Галеристът не прояви интерес към съдбата на другите участници в играта.

При следващото раздаване нямаше как някой да победи. Жан-Пиер се задоволи с осемнайсет точки — две деветки, а крупието държеше асо. Харви също имаше осемнайсет — осмица и джокер, а младежът отляво на него пак се обърка и загуби. Банката изтегли дама — блекджек, и прибра залозите.

При следващото раздаване на Жан-Пиер се падна тройка, на Харви — седмица, а на младежа — десетка. Крупието изтегли седмица, Жан-Пиер — осмица, и удвои залога на шест франка, след което изтегли десетка — двайсет и едно! Дори не трепна. Знаеше, че играе добре, но не бива да привлича вниманието към себе си — нека Харви си мисли, че е изпечен комарджия. Американецът обаче не го и забелязваше — беше погълнат от младежа вляво, който явно бе решил при всяко раздаване да прави подарък на Казиното. Крупието продължи да раздава картите — на Харви му се падна десетка, на младежа осмица, така те нямаха друг избор, освен да изчакат. На раздаващия пък му се падна десетка — така той събираше общо седемнайсет точки. Остави залога на Харви върху масата и плати на Жан-Пиер и на младежа. Управата, изглежда, нямаше нищо против от време на време да плаща на хлапака колкото да го държи цяла нощ в Казиното.

В поставката не бяха останали карти. Крупието размеси много театрално четирите тестета и подкани Харви да цепи, преди да ги сложи в поставката. Започнаха нова игра: десетка за Жан-Пиер, петица за Харви, шестица за младежа и четворка за крупието. Жан-Пиер изтегли осмица. Играта му спореше. Харви изтегли десетка и реши да се задоволи с нея — беше събрал петнайсет точки. Младежът изтегли десетка и поиска още една карта. Харви направо не повярва на очите си и подсвирна между раздалечените си предни зъби. Така си и знаеше — следващата карта беше поп. Младежът отново се беше издънил. Крупието изтегли джокер, после и осмица, с която набра двайсет и две точки, но младежът явно не бе от най-схватливите. Кога ли щеше да разбере, че в колода от петдесет и две карти най-малко шестнайсет се броят за десетка?