Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Може ли да ви закарам до вас? Оставил съм колата зад ъгъла, на Крейвън стрийт.

Ан прие — тъкмо нямаше да търси посред нощ такси.

Джеймс я откара с алфа ромеото. Вече беше решил, че не може и занапред да се вози на такъв луксозен автомобил — цените на бензина непрекъснато се повишаваха, а неговите пари се топяха като лански сняг. През целия път не спря да дърдори весело. Оказа се, че момичето живее в жилищен блок в Чейни Роу с изглед към Темза. За изненада на Ан Джеймс само я остави пред входа и й пожела лека нощ. Не й поиска дори телефонния номер, знаеше само малкото й име. „Жалко“ — помисли си тя, докато затваряше входната врата. Беше й дошло до гуша от мъжете, които по един или друг начин бяха свързани с рекламната дейност и смятаха, че щом се снимат по бельо, манекенките трябва да им угаждат на всяка прищявка. Мъжът от влака беше къде-къде по-мил, различаваше се от тях.

Джеймс обаче знаеше какво прави. Отдавна беше установил, че жените се чувстват поласкани, ако ги потърсиш точно когато го очакват най-малко. В тактиката му влизаше да остави у жената, на която е хвърлил око, впечатлението, че няма да го види никога повече, особено пък ако първата среща е минала добре. Прибра се на Кингс Роуд и седна да обмисли нещата. За разлика от Стивън, Робин и Жан-Пиер още не му беше хрумнало как да разгромят Харви Меткаф. Затова пък в главата му вече зрееха планове за Ан.

На другата сутрин, още щом стана, Стивън отново се зае да проучва нещата. Като начало реши да се запознае как точно се управлява университетът. Отскочи до ректората, който се помещаваше в сграда „Кларъндън“, и захвана да разпитва надълго и нашироко госпожица Смолуд, секретарката на ректора. Тя остана твърде озадачена. Оттам се отби в секретариата на университета, където също обсипа служителките с какви ли не въпроси. Надвечер отиде в Бодлиановата библиотека, където си преписа някои членове от правилника на университета. През следващия половин месец посети и шивашко ателие „Шепърд и Удуърд“ и прекара цял ден в театър „Шелдън“ 18 18 Там се помещава съветът на Оксфордския университет, провеждат се тържествени събрания и се връчват дипломите на завършващите. Построен е със средства, дарени от архиепископа на Кентърбъри Г. Шелдън. — Б.пр. , където присъства на кратката церемония по връчването на дипломите на неколцина студенти, получили бакалавърска степен. Запозна се и с разпределението на помещенията в „Рандолф“, най-големия хотел в Оксфорд. Дълго обикаля из етажите и накрая дори директорът взе да го поглежда под вежди, ето защо Стивън си тръгна — да не буди повече подозрения. Накрая се върна в „Кларъндън“, за да се срещне с финансовия директор на Оксфордския университет, а след това и да разгледа сградата заедно с портиера, който да му бъде нещо като екскурзовод. Стивън го предупреди, че на ежегодния празник на Оксфордския университет очаква гост — американец, когото ще разведе, но не спомена нищо конкретно.

— Няма да е лесно… — взе да увърта портиерът.

Стивън сгъна внимателно и бавно банкнота от една лира стерлинга и му я подаде.

— Но все ще измислим нещо, драги ми господине.

Между обиколките из университетското градче Стивън често сядаше на големия кожен фотьойл, за да помисли на спокойствие, и още по-често пишеше нещо на бюрото. След половин месец планът му бе уточнен до най-малките подробности и Стивън бе готов да запознае с него останалите трима. Както би се изразил Харви Меткаф, бе задвижил нещата и смяташе да ги доведе до успешен край.

След вечерята в Оксфорд Робин стана рано и по време на закуската се постара да избегне неудобните въпроси на жена си за предната вечер. Веднага щом успя да се измъкне, пое към Лондон — в кабинета на Харли стрийт го посрещна оправната медицинска сестра госпожица Мийкъл, която вършеше и секретарската работа.

Елспет Мийкъл беше предана до смърт, кисела шотландка, която възприемаше работата в кабинета като призванието на своя живот. Всички виждаха, че е готова и да убие заради Робин — не че тя го наричаше така дори наум.

— През следващия половин месец, госпожице Мийкъл, ще приемам възможно най-малко пациенти.

— Както кажете, доктор Оукли — отвърна жената.

— Предстои ми да проведа едно изследване и не искам да ме прекъсват, докато съм сам в кабинета.

Госпожица Мийкъл остана доста изненадана. Винаги беше смятала, че доктор Оукли е прекрасен лекар, но никога досега не го беше виждала да се увлича от изследователска дейност. Отиде безшумно с белите си обувчици да доведе първите пращящи от здраве пациентки на доктора.