Другите трима седяха, без да продумват, докато Стивън вадеше листовете с гъсто написан на машина текст.
— Ще започна с обща забележка — подхвана той. — Постарах се да разбера къде точно ще се намира Харви Меткаф през следващите няколко месеца. Както личи, всяко лято той посещава едни и същи светски прояви и спортни състезания. Повечето подробности вече са изложени надълго и нашироко в папките, с които разполагате. Последното, до което успях да се добера, е описано върху този лист, който трябва да добавите към папките като страница 38-а. На него пише:
Харви Меткаф ще пристигне в Англия сутринта на 21 юни с пътническия кораб „Кралица Елизабет II“, който ще хвърли котва в Саутхамптън. Вече си е запазил за пътуването апартамент „Трафалгар“ на кораба и е наел от „Гай Салмън“ ролс-ройс, който да го откара в „Кларидж“. Ще отседне за половин месец в кралския апартамент, отсега има запазени билети за всички дни от тенис турнира в Уимбълдън. След финала ще замине със самолет за Монте Карло и ще прекара още половин месец на яхтата си „Вестител“. После ще се върне в Лондон и отново ще отседне в „Кларидж“, за да гледа кобилката си Розали, която ще участва в конните надбягвания на хиподрума „Аскот“. Има ложа за всичките пет дни на надбягванията. Връща се в Америка на 29 юли с полет номер 009 на „Пан Американ“, самолетът му излита от лондонското летище „Хийтроу“ и каца в 11:15 на международно летище „Логан“ в Бостън.
Останалите трима приложиха към папките си страница 38-а, за пореден път възхитени от Стивън, който бе провел такова подробно разследване. На Джеймс обаче вече му призляваше, и то не от прекрасните сандвичи със сьомга.
— Сега трябва да решим кой къде ще осъществи плана си, докато Меткаф бъде в Европа — каза Стивън. — Ти, Робин, кой град предпочиташ?
— Монте Карло — отвърна лекарят, без изобщо да се колебае. — Смятам да притисна тоя мръсник на чужда територия.
— Някой друг иска ли Монте Карло?
Всички продължиха да мълчат.
— А ти, Жан-Пиер, коя част от престоя на Меткаф си си харесал?
— Двете седмици в Уимбълдън.
— Други предложения?
И този път останалите замълчаха. Стивън продължи:
— Лично аз предпочитам петте дена на хиподрума „Аскот“ и краткия период, преди нашият човек да се върне в Америка. Ти какво ще кажеш, Джеймс?
— На мен ми е все едно — отговори той доста плахо.
— Добре тогава — каза Стивън.
Всички без Джеймс се палеха все повече по начинанието, с което се бяха заели.
— А сега разходите. Носите ли чековете за 10 000 долара? Според мен е по-удобно да водим сметките в щатски долари, паричната единица, с която борави и Харви Меткаф.
Другите трима му връчиха чековете. „Този път поне няма да се посрамя“ — каза си Джеймс.
— Какво сме похарчили дотук?
Всеки подаде на Стивън лист хартия и той се зае да пресмята сумите на малката си сметачна машинка, последен модел, чиито цифри проблясваха в червено в слабо осветената стая.
— Акциите ни струват 1 000 000 долара. Досега сме похарчили за начинанието 142 долара, значи господин Меткаф ни дължи общо 1 000 142 щатски долара. Нито пени повече или по-малко — повтори той. — А сега да видим кой какъв план предлага. Ще ги разгледаме по реда на осъществяването — натърти домакинът. — Жан-Пиер, Робин, аз и накрая Джеймс. Имаш думата, Жан-Пиер.
Французинът отвори голям плик и извади четири комплекта документи. Беше решен да докаже, че не пада по-долу нито от Стивън, нито дори от Харви Меткаф. Раздаде на присъстващите снимки и пътни карти на Уест Енд и Мейфеър 19 19 Скъпи квартали в Лондон. — Б.пр.
. Всяка улица беше отбелязана с цифричка, която обозначаваше колко минути трябват, за да минеш пеш от единия до другия й край. Жан-Пиер изложи най-подробно своя план, като започна от решаващата среща, която е провел с Дейвид Стайн, и завърши с ролите, които останалите трябваше да изпълнят.
— Всички ще ми трябвате в един ден. Робин ще бъде журналистът, Джеймс — човекът от „Сотби“, а Стивън ще се вживее в ролята на купувача. Тренирай да говориш английски с немски акцент. Нужни са ми и два билета за всички срещи от тенис турнира в Уимбълдън, които ще се проведат на централния корт. Местата трябва да са точно срещу ложата на Харви Меткаф. — Жан-Пиер си погледна бележките. — Точно така, срещу седемнайсета ложа. Можеш ли да го уредиш, Джеймс?
— Разбира се. Утре сутрин ще поговоря с Майк Гибсън, съдията към клуба.
— Чудесно. И накрая трябва да се научите да боравите с тия малки джаджи. Казват се мобилни телефони, запазена търговска марка на фирмата за битова радиотехника „Пай“, не забравяйте, че е незаконно да ги използваме и притежаваме.
Читать дальше