Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Жан-Пиер извади четири малки радиостанции и подаде три от тях на Стивън.

— Някакви въпроси?

Всички зашушукаха одобрително. Французинът беше изпипал всичко до най-малките подробности,

— Моите поздравления! — възкликна Стивън. — Това би трябвало да ни даде добър първоначален тласък. А сега да чуем теб, Робин!

Лекарят разказа на какво е посветил последния половин месец. Описа как се е срещнал с гастроентеролога и как лекарствата срещу повишен холестерин могат да се превърнат в отрова.

— Тази част от плана е трудно осъществима — трябва да проявим търпение и да изчакаме сгоден момент. Но след като Меткаф отиде в Монте Карло, трябва да сме готови да пристъпим към действие.

— Къде ще отседнем, докато сме в Монте Карло? — попита Джеймс. — Обикновено си взимам стая в „Метропол“. Нека не ходим там.

— Не се притеснявай, Джеймс, за дните от 29 юни до 4 юли съм направил резервации в хотел „Париж“. Преди това обаче трябва да присъствате на няколко от стажантските семинари в болница „Сейнт Томас“.

Всички си погледнаха бележниците и се разбраха кога да се срещнат отново.

— Приготвил съм за всеки от вас по един екземпляр на „Кратък курс по медицина“ на Хюстън. Задължително прочетете разделите за дълбоките рани и тежките контузии. Не искам, когато облечете белите престилки, да се чувствате като в небрано лозе. Ти, Стивън, ще дойдеш по другата седмица в кабинета ми на Харли стрийт за ускорен медицински курс, защото трябва да си напълно убедителен в ролята си на лекар.

Робин беше предпочел американеца, защото смяташе, че за краткото време, с което разполагат, като учен той ще усвои възможно най-много.

— През следващия месец ти, Жан-Пиер, ще ходиш всяка вечер в някое от казината, за да усвоиш правилата на бакарата и блекджека, а също как да играеш няколко часа подред, без да губиш. Ще ти бъде по-лесно, ако се запознаеш с „Енциклопедия на хазарта“ на Питър Арнолд, ще я намериш в „Хачардс“. Ти, Джеймс, трябва да се научиш да караш по време на задръстванията малък микробус, освен това другата седмица намини на Харли стрийт, за да направим всички заедно нещо като суха тренировка.

Останалите го гледаха с широко отворени очи. Справеха ли се с това, щяха да преодолеят всичко друго. Робин долови тревогата, изписала се върху лицата им.

— Не се притеснявайте, от хилядолетия моят занаят се упражнява главно от знахари, пък и хората не спорят, ако имат срещу себе си добре подготвен човек, а ти, Стивън, ще бъдеш подготвен.

Американецът кимна. Учените също са наивни. Нали тъкмо от лековерие четиримата се бяха хванали в капана на „Проспекта Ойл“!

— Не забравяйте — допълни Робин — и какво е написал Стивън долу на трийсет и трета страница от папките… „През цялото време трябва да мислим като Харви Меткаф“.

Робин уточни още някои подробности от плана и как да ги осъществят. После цели двайсет и осем минути отговаря на доста предизвикателните въпроси на останалите. Накрая Жан-Пиер поомекна.

— Мислех си, че никой от вас няма да предложи план, който да е по-добър от моя, но твоят, Робин, наистина е блестящ. Ако изчислим добре времето, единственото, което ни трябва, е мъничко късмет.

Наближаваше редът на Джеймс и той не криеше притеснението си. Вече съжаляваше, че изобщо се е съгласил да дойде първия път на вечерята и е подканил другите да приемат предизвикателството, отправено им от Стивън. Добре поне че задачите, с които го бяха натоварили по първите два плана, бяха напълно по силите му.

— Е, господа — намеси се Стивън, — и двамата се оказахте на висотата на задачата, но моите предложения ще ви изправят пред още по-големи предизвикателства.

Захвана да им обяснява с какво се е увенчало проучването, което е провел през последните две седмици, и в какво се състои неговият план. Всички се чувстваха едва ли не студенти, които слушат именит професор. Стивън говореше като университетски преподавател, но не нарочно, а защото бе свикнал и му се беше превърнало в навик, от който не можеше да се отърве и в личен разговор. Извади програмата на пролетния семестър в Оксфордския университет, обясни и ролята на ректора, заместник-ректора, главния секретар и финансовия директор. Подобно на Жан-Пиер, и той предостави на всички карти, този път на Оксфорд. Най-старателно беше отбелязал как се стига от театър „Шелдън“ до колежа „Линкълн“ и оттам — до хотел „Рандолф“, беше съставил и втори, резервен план, в случай че въпреки еднопосочните улици Харви Меткаф настоява да се придвижва със своя автомобил.