Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Ти, Робин, трябва да се запознаеш какво точно прави заместник-ректорът на ежегодния празник на Оксфордския университет. Не е като в Кеймбридж — двата университета си приличат, но имат и различия. Трябва да си наясно по кой път ще тръгне на празника и какви са навиците му. Уредил съм в последния ден да разполагаш със стая в колежа „Линкълн“. Ти, Жан-Пиер, трябва да се запознаеш най-подробно със задълженията на главния секретар в Оксфордския университет и да знаеш втория маршрут, отбелязан върху картата, така че пътищата ви с Робин да не се кръстосват. Ти, Джеймс, проучи какви са отговорностите на финансовия директор, къде се намира кабинетът му, с кои банки работи и как се осребряват чековете. Трябва да знаеш и по кой път ще мине на празника, все едно се намираш в имението на баща си. Моята задача този ден ще бъде най-лесна — ще се вживея в ролята на самия себе си, различно ще бъде само името. Трябва да усвоите и как е правилно да се обръщате един към друг, а през деветата седмица от пролетния семестър, във вторник, когато в университета е сравнително спокойно, ще направим генерална репетиция. Имате ли въпроси?

Възцари се тишина, но това бе тишината на уважението. И тримата виждаха, че планът на Стивън изисква всичко да бъде изчислено до последната секунда и че трябва да го повторят няколко пъти, докато го усвоят и се застраховат срещу непредвидени обстоятелства. Но ако бъдеха убедителни, нямаше как да се провалят.

— Колкото до плана ми за хиподрума „Аскот“, той е съвсем прост. Единственото, което искам, е Жан-Пиер и Джеймс да проникнат в ложите на членовете на Клуба 20 20 Става въпрос за Общоанглийския частен спортен клуб по тенис и крокет, към който са кортовете в Уимбълдън. — Б.пр. . Необходими са ми два билета, разчитам да ги осигуриш ти, Джеймс.

— Искаш да кажеш да осигуря членски значки, Стивън — поправи го лордът.

— Това ли искам да кажа? — възкликна Стивън. — Някой трябва да прати и телеграмата от Лондон. Вероятно ти, Робин.

— Дадено — съгласи се лекарят.

Близо час задаваха какви ли не въпроси, за да се запознаят с плана не по-зле от Стивън.

Джеймс обаче не попита нищо и беше разсеян, искаше му се земята да се отвори и да го погълне. Вече съжаляваше дори че се е запознал с Ан, макар че какво ли му беше виновна тя! Всъщност изгаряше от нетърпение да я види отново. Но какво ли щеше да каже, когато останалите…

— Джеймс, събуди се — тросна се Стивън. — Всички чакаме.

В него се бяха вторачили три чифта очи. Другите трима бяха извадили асото кари, купи и спатии. Дали той не държеше коза? Притеснен, лордът си наля поредното уиски.

— Ах, надут пуяк такъв, не можеш да предложиш нищо, нали? — подметна ядно Жан-Пиер.

— Да ви призная, мислих много, но така и не ми хрумна нищо.

— За нищо не ставаш, наистина за нищо — ядоса се и Робин.

Джеймс запелтечи безпомощно нещо. Стивън го прекъсна.

— Чуй ме внимателно, Джеймс. Ще се срещнем отново тук след три седмици. Дотогава да си се запознал най-подробно с нашите планове. Една-едничка грешка и всичко отива на кино. Ясно ли е?

Джеймс кимна — ако не друго, бе решен поне да не подвежда останалите.

— И не само това. Подготви план, който да обсъдим — продължи рязко Стивън. — Разбра ли?

— Да — промърмори умърлушен лордът.

— Други въпроси? — попита математикът.

Въпроси нямаше.

— Добре тогава. Нека повторим отново трите плана. — Останалите понечиха да възразят, ала Стивън не им обърна внимание. — Не забравяйте, тръгнали сме срещу човек, който не е свикнал да губи. Няма да разполагаме с втора възможност.

Близо час и половина те повтаряха от начало до край всеки от трите плана — според последователността на изпълнението им. Първо Жан-Пиер по време на тенис турнира в Уимбълдън, който продължаваше половин месец, после Робин в Монте Карло, накрая Стивън по време и след конните надбягвания на хиподрума „Аскот“.

Вече беше късно, когато, капнали от умора, те станаха да си вървят. Сънени, се разотидоха — до следващата им среща всеки имаше да върши доста неща. Тръгнаха си всеки сам, ала другия петък щяха да се видят отново в една от операционните на болница „Сейнт Томас“.

И за четиримата следващите три седмици се оказаха много вълнуващи. Всеки трябваше да се запознае най-старателно с плановете на останалите, както и да уточни до последните подробности плана, който е разработил. В петък се събраха за първото от многото занятия на стажантските курсове в болница „Сейнт Томас“ и всичко щеше да мине по вода, ако не се беше оказало, че Джеймс се страхува да гледа не само кръв, но и скалпели. Ако не друго, това поне го оправдаваше, задето отново не е измислил нищо.