Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Женен си.

— Не, не съм женен, много по-страшно е. — Известно време Джеймс лежа, без да продумва, после запали цигара и всмукна тютюневия дим. Има случаи в живота, когато благодарение на обстоятелствата ти е по-леко да си изплачеш душата. Думите сами напираха да излязат. — Ан, скъпа, вложих като последния глупак доста голяма сума във фирма на банда мошеници, които ми задигнаха парите. Дори не съм казал на родителите си — ако разберат, ще се разстроят ужасно. За добро или за лошо се хванах с трима мъже, забъркали се в същата каша като мен, и сега се опитваме да си върнем парите. Свестни момчета са, много изобретателни, аз обаче така и не се сещам с какво да помогна. Не съм на себе си — освен притеснението, че съм хвърлил на вятъра 150 000 лири стерлинги, сега трябва и да измисля нещо. Добре че си ти, инак през последния месец щях да полудея.

— Повтори го отначало, Джеймс, но този път по-бавно — помоли Ан.

Така Джеймс й разказа всичко от игла до конец за „Проспекта Ойл“. Започна от това как се е запознал в „Анабел“ с Дейвид Кеслър, сетне обясни и как е получил покана за вечеря у Стивън Брадли в колежа „Модлин“ и накрая — защо кара като луд в най-натовареното движение някакъв очукан микробус. Единствената подробност, която премълча, беше името на жертвата, която бяха взели на мушка — така му се струваше, че не престъпва докрай обета за мълчание, който е дал пред останалите трима.

Ан въздъхна тежко.

— И аз не знам какво да кажа. Направо невероятно. Толкова невероятно, че вярвам на всичко до последната думица.

— Поолекна ми, след като си изплаках болката, но ще бъде ужасно, ако останалите научат, че съм се разбъбрил.

— Знаеш, Джеймс, че ще мълча като гроб. Но ми е много мъчно, че си загазил така. Позволи ми да помисля — може пък да ми хрумне нещо. Защо да не работим заедно, без да казваш на другите?

Джеймс се почувства значително по-добре.

Ан го замилва по вътрешната страна на бедрото. След двайсетина минути двамата се унесоха блажено и засънуваха как да му го върнат тъпкано на Харви Меткаф.

В Линкълн, щата Масачузетс, Харви Меткаф се зае с подготовката на поредното си пътуване до Европа — ходеше там всяка година. Смяташе да се позабавлява на воля, без да жали парите. Щеше да прехвърли от сметките си в Цюрих известна сума в банка „Барклис“ на Ломбард стрийт, та да купи от конюшня в Ирландия още един жребец, с който да попълни конезавода си в Кентъки. Арлин бе решила този път да не ходи с мъжа си — беше й много скучно на хиподрума „Аскот“, да не говорим пък за Монте Карло. Така получаваше възможност и да поостане малко във Върмонт при болнавата си майка, която и досега не искаше и не искаше да приеме своя преуспял зет.

Харви звънна на секретарката си — госпожица Фиш, за да провери дали всичко около пътуването е уредено. Както винаги, беше излишно да проверява, но какво да се прави, навик. Госпожица Фиш работеше при него вече двайсет и пет години, още от деня, когато Меткаф беше купил „Линкълн Тръст“. Веднага след появата му почти всички стари достопочтени служители бяха напуснали, но госпожица Фиш бе останала, понеже таеше в непривлекателната си гръд неотслабващата надежда някой ден да се омъжи за Харви. Когато на хоризонта се появи Арлин, госпожица Фиш вече се бе наложила като кадърна съучастница, на която може да се разчита във всичко и без която Харви надали щеше да се оправи. Плащаше й от щедро по-щедро, затова и с времето госпожица Фиш волю-неволю преглътна огорчението, че друга е станала госпожа Меткаф, и продължи да работи при него.

Секретарката вече бе купила билет за краткия полет до Ню Йорк, беше платила и за апартамент „Трафалгар“ на кораба „Кралица Елизабет II“. Пътуването през Атлантическия океан бе вероятно единственото време, когато Харви се откъсваше от телефона и телекса. Служителите в банката бяха получили указания да се свързват само в краен случай с големия презокеански пътнически кораб. След като Харви пристигнеше в Саутхамптън, там щеше да го чака обичайният ролс-ройс, за да го откара до Лондон, до апартамента в „Кларидж“, според Харви последният английски хотел — наред с „Конот“ и „Браунс“, където благодарение на парите можеше да се докосне до, както го наричаше, класата .

Харви се качи на самолета за Ню Йорк в прекрасно настроение, отпусна се и изпи два „Манхатън“-а 22 22 Коктейл от уиски и сладък вермут. — Б.пр. . На кораба всичко беше както винаги безупречно. Първата вечер капитанът, Питър Джаксън, винаги канеше пътниците, наели апартамент „Трафалгар“ или „Кралица Ана“, на своята маса. Но това едва ли можеше да мине за нечувана щедрост от страна на корабоплавателна компания „Кюнард“ — все пак една нощ във въпросните апартаменти струваше 1250 щатски долара. В такива случаи обаче Харви се стараеше да се държи безукорно, макар че повечето странични наблюдатели го смятаха за доста недодялан.