Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Той извърна очи нагоре. Беше пребледнял като платно, от нахакаността и самочувствието му на преуспял лекар не бе останала и следа.

Всички се вторачиха в Жан-Пиер.

— Добре де, и аз съм затънал до шия — изплю камъчето и той. — Докато цената на акциите е падала главоломно, бях в Париж и сега се чудя какво да ги правя. Теглих заем от 80 000 лири стерлинги, заложих картините в галерията. И не само това, ами препоръчах и на някои приятели да се изръсят и да купят акции на тая проклета фирма.

Всички се умълчаха. Тишината бе нарушена пак от Жан-Пиер:

— И какво предлагате, професоре? — подметна той язвително. — Да се събираме веднъж годишно, за да си припомняме какви глупаци сме били ли?

— Не, друго имам предвид — отвърна Стивън. Колебаеше се. Знаеше, че онова, което смята да предложи, ще всее още по-голям смут. Отново се изправи и каза спокойно и ясно: — Парите ни бяха задигнати от хитър тип, който, както се оказа, няма равен в измамите с ценни книжа. Никой от нас не разбира от борси и борсови спекулации, затова пък всеки е изявен специалист в своята област. Ето защо, господа, предлагам да си върнем пак с измама парите до последното пени .

Известно време всички мълчаха, после заговориха един през друг.

— И как ще си ги върнем? Просто ще отидем и ще ги вземем ли? — подвикна Робин.

— Или може би ще го отвлечем тоя негодник? — включи се и Джеймс.

— Или пък ще му теглим куршума и после ще му приберем застраховката „Живот?“ — възкликна и Жан-Пиер.

Минаха няколко минути. Стивън изчака отново да настане пълна тишина и раздаде четирите папки, върху които пишеше „Харви Меткаф“, а отдолу имената на всеки от присъстващите: зелена папка за Робин, синя — за Джеймс, и жълта — за Жан-Пиер. Стивън остави за себе си червения оригинал. Всички бяха изумени. Докато бяха кършили ръце и се бяха вайкали, Стивън Брадли не бе жалил сили и бе свършил добра работа.

Той продължи:

— Прочетете, ако обичате, внимателно папките. От тях ще разберете всичко, което се знае за Харви Меткаф. Вземете документите и се запознайте със сведенията, после нека всеки измисли план как четиримата да си върнем парите — как да измъкнем един милион долара, без Харви да се усети. Нека всеки предложи свой план. В него могат да участват и останалите трима. След половин месец ще се съберем отново, за да представим заключенията си. Всеки от групата ще вложи в общото начинание по десет хиляди долара, аз като математик ще водя счетоводството. Всички разходи ще бъдат включени в сметката на господин Меткаф, в това число пътните ви днес и стойността на вечерята.

Жан-Пиер и Робин пак понечиха да възразят, но Джеймс ги прекъсна и каза простичко:

— Приемам. Нямаме какво да губим. Всеки от нас поотделно няма никакви шансове, но ако се обединим, ще му разкажем играта на тоя негодник.

Робин и Жан-Пиер се спогледаха, вдигнаха рамене и кимнаха.

Четиримата започнаха да обсъждат най-подробно материалите, които Стивън бе събрал през последните дни. Тръгнаха си от „Модлин“ някъде към полунощ и се споразумяха след половин месец да се съберат отново, за да решат какво да предприемат. Никой не знаеше как ще свърши всичко, затова пък дълбоко в себе си усещаха облекчение, че не са сами в бедата.

Стивън отсъди, че първата част от плана му да разгромят с общи усилия Харви Меткаф е минала дори по-добре, отколкото се е надявал. Дано само заговорниците вземеха присърце нещата. Седна във фотьойла, впери поглед в тавана и продължи да мисли.

Робин отиде при автомобила, който беше оставил на Хай стрийт — не за пръв път беше доволен, че е сложил върху колата лепенка с надпис: „Лекар на повикване“, даваща му по-голяма свобода при паркирането. Пое към дома си в Бъркшир. Дума да няма, Стивън Брадли бе изумителен човек и Робин бе решен да прави, да струва, но да измисли нещо, което да му осигури пълноценно участие в плана.

Представи си колко хубаво ще бъде да си върне парите, които заради някакъв неразумен съвет бе поверил на „Проспекта Ойл“ и Харви Меткаф. Беше длъжен да опита. Така де, нищо чудно за измама и фалит да го заличат от регистъра на Съвета на общопрактикуващите лекари. Смъкна малко прозореца на автомобила, за да се поосвежи след прекрасното пивко червено вино, и още веднъж се замисли за предизвикателството, отправено му от Стивън.

Не усети кога се е прибрал от Оксфорд. Беше погълнат от мислите си за Харви Меткаф и когато се върна вкъщи при жена си, почти не помнеше как е стигнал дотук. Ако не броим вродения му чар, притежаваше само една дарба и се надяваше тъкмо тя да е силата в неговата броня и слабото място в защитата на Харви Меткаф. Заповтаря си на глас нещо, написано на страница шестнайсета в папката на Стивън: „Напоследък Харви Меткаф се притеснява и за…“.