Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Двата телефонни номера и адреси, които с толкова мъки успя да получи от намусената телефонистка, бяха на доктор Робин Оукли, чийто кабинет се намираше на Харли стрийт 122 в Западен Лондон, и на галерия „Ламан“, собственост на Жан-Пиер Ламан, която пък беше на Ню Бонд стрийт 40 в Западен Лондон. Стивън звънна повторно на „Справки“ и поиска номера и адреса и на лорд Бригсби.

— В Централен Лондон няма лице с такова име — отвърна служителката. — Може би телефонът му не е посочен в справочника. Ако той изобщо е лорд — изсумтя презрително тя.

Стивън отскочи до професорската стая и прегледа последното издание на „Кой кой е“, където откри благородника:

БРИГСБИ, виконт; Джеймс Кларънс Спенсър, р. 11.X.1942 г., земевладелец, син и наследник на петия граф Лаут; благород. титла присъдена ок. 1764 г. Образование: „Хароу“, „Крайст Чърч“, Оксфорд (бак.). Участ. в Театралното дружество към Оксфордския университет. Лейтенант от Гренадирския гвардейски полк, 1966 — 1968 г. Хоби: поло (но не ватерполо), лов. Адрес: Татуел Хол, Лаут, Линкълншир. Членство в клубове: „Гарик“, „Гардс“.

Оттам Стивън се вдигна и отиде в колежа „Крайст Чърч“, където попита секретарката в деловодството дали има в архива лондонския адрес на Джеймс Бригсби, дипломирал се през 1963 година. Жената надлежно му съобщи, че въпросният човек живеел на Кингс Роуд 119 в Югозападен Лондон.

На Стивън вече му харесваше да проучва Харви Меткаф и да подготвя удара срещу него. Излезе от „Крайст Чърч“ и по Хай стрийт се върна с ръце в джобовете в „Модлин“ — пътем съчини наум кратичко писмо. Нощните драскачи в Оксфорд пак се бяха развихрили и върху стената на един от колежите се мъдреше надписът: „Ректорът е гадняр“, графитите бяха пресни-пресни. От немай-къде Стивън бе приел да стане заместник-ректор на „Модлин“ по дисциплината. Усмихна се. Ако решеше, че графитите са забавни, ги оставяше до края на семестъра, ако обаче не му допадаха, пращеше някого от портиерите да ги заличи. Щом се върна в жилището си, седна на писалището и написа поканата, която вече бе съставил наум:

Колежът „Модлин“

Оксфорд

15.IV.

Драги д-р Оукли,

Следващия четвъртък вечер в жилището ми ще се състои малка вечеря, на която ще присъстват подбрани гости.

Ще се радвам, ако отделите време, за да ми гостувате и Вие, според мен ще установите, че си е струвало да дойдете.

Искрено Ваш,

Стивън Брадли

П. П. Съжалявам, че Дейвид Кеслър няма да може да присъства.

Облекло официално, начало 20 ч. Явете се в 19:30 ч.

Стивън смени листа в допотопната пишеща машина марка „Ремингтън“ и написа същите писма и на Жан-Пиер Ламан и лорд Бригсби. След това седя известно време замислен, накрая набра един от вътрешните телефони в колежа.

— Ти ли си, Хари? — попита той главния портиер. — Ако някой се обади и се интересува дали имате преподавател на име Стивън Брадли, кажете му: „Да, това е новият професор по математика, идва от Харвардския университет и вече е прочут с пищните си вечери“. Чу ли, Хари?

— Да, уважаеми господине — отвърна главният портиер Хари Удли.

Американците винаги му се бяха стрували странни птици и доктор Брадли не правеше изключение.

Както и беше очаквал Стивън, и тримата звъннаха в колежа да проверят кой им е пратил поканата. При тези обстоятелства и той би постъпил така. Хари си помнеше урока и го повтори дума по дума, макар че обадилите се пак останаха доста озадачени.

„И аз не проумявам нищо“ — казваше си наум Хари след поредния разговор.

През следващата седмица Стивън получи потвърждение и от тримата, че ще дойдат, най-късно, чак в петък, се обади Джеймс Бригсби. В изображението на герба върху хартията за писма имаше многообещаващ девиз: „Ех nihilo omnia“ 15 15 От нищо — всичко (лат.). — Б.пр. .

Стивън се посъветва с иконома в учителската столова и главния готвач на колежа — с общи усилия съставиха меню, което да развърже езика и на най-големия мълчаливец:

Coquilles St Jacques, Pouilly Fuisse, 1969

Carre’e d’agneau en croute, Feux St Jean, 1970

Casserole d’artichauds et champignons

Pommes de terre boulangere

Бадемови пасти, Barsac Ch. d’Yquem, 1927

Camambert frappe, Port Taylor, 1947

Cafe 16 16 Миди „Сен Жак“, „Пуйи Фюисе“, реколта 1969 г. Агнешки шницели, „Фю Сен Жан“, реколта 1970 г. Ангинари, задушени гъби Картофи, печени в тесто (фр.), „Барзак Шато д’Икам“, реколта 1927 г. (фр.) Охладен камамбер, Портвайн „Тейлър“, реколта 1947 г. Кафе (фр.). — Б.пр.

Всичко беше готово, сега на Стивън му оставаше само да дочака уречения час.