Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

В четвъртък вечерта Жан-Пиер дойде точно в седем и половина, както пишеше в поканата. Стивън се възхити на изисканото сако и широката вратовръзка на своя гост, изненадан, че такъв светски лъв като Жан-Пиер Ламан се е хванал в капана на „Проспекта Ойл“. Впусна се в монолог за мястото на равнобедрените триъгълници в съвременното изобразително изкуство, а Жан-Пиер приглади мустак. При обичайни обстоятелства Стивън не би говорил цели пет минути без прекъсване точно по тази тема и се размина на косъм с неизбежните прями въпроси, които Жан-Пиер тъкмо се канеше да му зададе, благодарение на появата на доктор Робин Оукли. През последния месец беше отслабнал няколко килограма, въпреки това Стивън веднага разбра защо е толкова преуспял като лекар на частна практика с кабинет на Харли стрийт. Както се е изразил по друг повод X. X. Мънроу 17 17 Хектор Хю Мънроу (1870 — 1916), литературен псевдоним Саки — шотландски писател, автор на романи и разкази. — Б.пр. , Оукли имаше външност, заради която жените бяха склонни да му прощават всички останали дребни недостатъци. Лекарят огледа от глава до пети своя домакин — твърде недодялан тип, и се подвоуми да пита ли още сега дали някога са се срещали. Но се отказа и реши да поизчака — надяваше се по време на вечерята да разбере по едно или друго защо е бил поканен. Притесняваше го послеписът за Дейвид Кеслър.

Стивън го представи на Жан-Пиер и двамата си размениха няколко думи, докато домакинът оглеждаше масата. Вратата се отвори за пореден път и портиерът оповести малко по-почтително, отколкото преди:

— Лорд Бригсби.

Стивън отиде да го посрещне — не знаеше дали да се поклони, или само да се ръкува. Джеймс не познаваше никого от присъстващите на тази странна сбирка, ала с нищо не показа, че е притеснен, и с лекота се впусна в разговор. Дори Стивън му се възхити, макар че се сети колко трудно благородникът е завършил колежа „Крайст Чърч“, и се запита дали той изобщо ще допринесе с нещо за осъществяването на неговия план.

Кулинарните усилия на главния готвач на „Модлин“ направиха чудото, на което бе и разчитал домакинът. Кой ще тръгне да пита защо е поканен при изкушението да похапне от агнешкото с дъх на чесън и от приказните бадемови пастички и да пийне от отлежалото вино!

Накрая, след като сервитьорите разчистиха масата и се канеха за втори път да им поднесат портвайн, Робин не издържа и рече:

— Дано въпросът не ви прозвучи грубо, доктор Брадли.

— Наричайте ме Стивън.

— Та мога ли да попитам, Стивън, каква е целта на малката ни сбирка?

В него се впиха три чифта очи, които очакваха отговора на същия въпрос.

Стивън стана и огледа своите гости. Обиколи два пъти масата и чак тогава заговори. Припомни всичко, което се е случило през последните няколко седмици. Разказа как се е срещнал в същата тази стая с Дейвид Кеслър, как е вложил парите си в „Проспекта Ойл“, а малко след това е бил посетен от следователите в отдел „Крупни измами“ на Скотланд Ярд и е разбрал от тях доста любопитни неща за Харви Меткаф. Приключи старателно подготвената си реч с думите:

— Господа, истината е, че и четиримата сме се забъркали в една и съща невероятна каша.

Смяташе, че се е изразил точно като англичанин.

Жан-Пиер скочи още преди Стивън да се е доизказал.

— Мен не ме слагайте в кюпа. Няма как да съм забъркан в такава нелепица. Аз съм най-обикновен търговец на произведения на изкуството, а не спекулант.

Робин Оукли също извика още преди Стивън да е успял да възрази:

— За пръв път чувам тия небивалици. Вероятно сте ме сбъркали с друг. Аз съм лекар с кабинет на Харли стрийт, не разбирам нищичко от нефт.

Сега вече Стивън схвана защо хората от отдел „Крупни измами“ са се видели в чудо с тези двамата и защо са му били толкова признателни за съдействието. Всички се извърнаха към лорд Бригсби, който вдигна очи и каза до немай-къде спокойно:

— Бяхте напълно прав за всичко, доктор Брадли, с тази малка подробност, че аз съм загазил повече и от вас. Ипотекирах малката си ферма в Хампшир и теглих заем от 150 000 лири стерлинги, за да купя акциите, а банката едва ли ще протака дълго — предполагам, че ще ме притиснат и ще ми вземат имота. Когато го направят и драгият ми стар баща — петият граф, разбере, с мен е свършено, освен ако на бърза ръка не стана шестият граф.

— Благодаря ви — рече Стивън.

Седна, обърна се към Робин и вдигна изчаквателно вежди.

— Карай, няма какво да увъртам — каза лекарят. — Прав сте, и аз съм се забъркал в тая каша. Дейвид Кеслър ми беше пациент и не знам какво ме прихвана, но вложих в „Проспекта Ойл“ 100 000 лири стерлинги — срещу ценните книжа, които притежавам. Един дявол знае защо го направих. Вече съм на червено в банката, нищо чудно тия дни да ме погнат. Освен това съм ипотекирал къщата си в провинцията, в Бъркшир, плащам и баснословен наем за лекарския кабинет на Харли стрийт, издържам жена с вкус към скъпите тоалети и двама синове, които учат в най-доброто частно подготвително училище в Англия. От половин месец, откакто ме посети следовател Смит, сън не ме лови.