Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Журналистът го заведе в кафенето на същия етаж. Касиерката в края на щанда на самообслужване почти не се виждаше от валмата тютюнев дим.

— Ричард, не открих всички сведения, които ми трябват. Харвардският университет смята да измъкне от Меткаф доста тлъста сума, някъде към един милион в зелено. Къде другаде бих могъл да намеря нещичко?

— Според мен в „Ню Йорк Таймс“ — отвърна Комптън-Милър. — Ела, ще отскочим до Тери Робъртс.

Кореспондентският пункт на „Ню Йорк Таймс“ в Лондон също се намираше на петия етаж в редакцията на „Таймс“ на Принтинг Хаус Скуеър. Стивън си спомни огромната сграда на Четирийсет и трета улица, където се помещаваше „Ню Йорк Таймс“, и се запита дали и кореспондентите на лондонския „Таймс“ работят там. Тери Робъртс се оказа върлинест, вечно ухилен американец. Посрещна Стивън много дружелюбно, така че той да не се притеснява, умение, което си бе създал едва ли не подсъзнателно през годините и което бе голям плюс, ако искаш да се добереш до повечко информация.

Стивън обясни и на него защо проучва Меткаф. Тери прихна.

— В Харвардския университет май не се интересуват много-много откъде им идват даренията. Този тип е открил повече законни начини да краде пари, отколкото Данъчното управление.

— Не думай! — направи се на вода ненапита Стивън.

Сведенията за Харви, с които разполагаха в „Ню Йорк Таймс“, бяха събрани в дебела папка. „Възходът на Меткаф от разсилен до милионер“, както гласеше едно от заглавията, беше отразен най-старателно. Стивън отново седна да записва по любопитното. Подробностите около дейността на „Шарпли и син“ му се сториха много увлекателни, както и далаверите с оръжие по време на войната, и статиите за семейството, от което произхождаше жената на Меткаф — Арлин, интересни бяха и дописките за дъщеря му Розали. Намери снимки и на двете, но по онова време щерката бе само на петнайсет години. Имаше пространни статии и за два съдебни процеса отпреди четвърт век, в които Харви е бил обвинен в измама, но така и не е бил осъден, а също за по-скорошно дело от 1956 година, когато към богаташа са били предявени обвинения в измама с ценни книжа и акции в Бостън. И този път Харви се бе отървал на косъм, но окръжният прокурор не бе оставил у съдебните заседатели никакво съмнение какво точно мисли за господин Меткаф. Напоследък Меткаф се споменаваше само в светската хроника на вестниците: какви картини, коне и орхидеи притежавал, как дъщеря му жънела успехи в университета „Васар“, как той пътувал из Европа. За „Проспекта Ойл“ нямаше и думица. Колкото и да му беше неприятно, Стивън трябваше, възхитен, да признае, че Харви умее да крие от печата своите далавери.

Тери покани сънародника си на обяд. Вестникарите обичат да завързват нови познанства, а Стивън можеше да е доста полезен. Журналистът каза на таксиметровия шофьор да ги закара на Уилфийлд стрийт. Докато пъплеха през лондонското Сити към Уест Енд, Стивън си помисли, че ще бъде жалко да бият толкова път, ако храната не си струва. Но не остана разочарован.

Ресторант „Лейси“ беше просторен, масите бяха застлани с чисти покривки, по тях имаше току-що откъснати нарциси. Тери обясни, че това било едно от любимите заведения на журналистите. Маргарет Коста, авторка на готварски книги, и мъжът й, главен готвач в ресторанта, разбирали от добра кухня. След вкусната супа от кресон им донесоха Medallions de veau a la creme au calvados 11 11 Телешки медальони със сметана и калвадос (фр.). — Б.пр. и бутилка вино „Шато Перон“, реколта 1972 година, които развързаха езика на Тери и той се впусна да разказва надълго и нашироко за Харви Меткаф. Навремето бил взимал интервю от него в Харвардския университет по повод откриването на зала „Меткаф“, където имало физкултурен салон и четири закрити тенискорта.

— Надява се някой ден да стане почетен член на университетската управа, но гладна кокошка просо сънува — подметна иронично Тери. — И един милиард в зелено да даде, пак няма да го огрее.

Стивън кимна замислен.

— В американското посолство сигурно ще откриеш още нещичко за него — допълни Тери. Погледна си часовника. — Жалко, днес сме закъснели. Библиотеката затваря в четири следобед. Америка вече се е събудила, време е да се връщам на работа.

Стивън се запита дали журналистите ядат и пият така всеки божи ден. До тях университетските преподаватели изглеждаха едва ли не отшелници — как ли все пак излизаха вестниците?

Едвам се добра по задръстените улици до гарата, хвана в последния момент влака за Оксфорд в 5:15 и чак след като остана сам в стаята си в колежа, се зае да проучва резултатите от своето малко разследване. Беше капнал от умора, но си наложи да седне на писалището и да подготви първата чернова на досието на Харви Меткаф.