Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Не знаеше откъде да започне проучването за Харви Меткаф. Ако беше в Харвардския университет, начаса щеше да изтича при стария приятел на баща си Ханк Суолтс, кореспондент в икономическия отдел на вестник „Хералд Американ“. Ханк със сигурност щеше да му разкаже всички клюки. В познанията си за сенчестия бизнес Ричард Комптън-Милър, който работеше в отдел „Общество“ на „Таймс“, изобщо не можеше да се мери с Ханк, но в Англия Стивън не познаваше друг журналист. Миналата пролет Комптън-Милър беше идвал в „Модлин“, за да напише репортаж за Майския празник 10 10 Празник, който се отбелязва през първата неделя на май с танци около майското дърво и с коронясване на кралицата на месец май. — Б.пр. , честван открай време в Оксфорд. На първи май хористите се бяха качили на кулата в колежа и бяха посрещнали изгряващото слънце със строфи на Милтън:

По бреговете на реката, под моста Модлин, на който Комптън-Милър и Стивън бяха застанали, се виждаха влюбени, които безспорно бяха преизпълнени от вдъхновение и нежни чувства.

След това Стивън се бе почувствал по-скоро притеснен, отколкото поласкан от дописката, която Комптън-Милър беше пуснал в „Таймс“: учените не употребяват думата блестящ, това обаче не може да се каже за журналистите. На по-докачливите сред преподавателите, колеги на Стивън, не им стана особено приятно, когато видяха как Комптън-Милър го описва като най-ярката звезда в съзвездие от средна величина.

Таксито зави и спря отстрани на масивната статуя, дело на Хенри Мур. „Таймс“ и „Обзървър“ се помещаваха в една и съща сграда, но имаха отделни входове — далеч по-престижният беше на „Таймс“. Стивън попита мъжа на „Пропуски“ къде да намери Ричард Комптън-Милър и той го прати на петия етаж, в малък кабинет в дъното на коридора.

Когато Стивън влезе в редакцията, беше десет и нещо, а наоколо нямаше жива душа. По-късно Комптън-Милър му обясни, че работещите в националните всекидневници се събуждали едва към единайсет и после обядвали дълго, някъде до три следобед. Работата кипяла между три и осем и половина вечерта, когато вестникът без първа страница заминавал за печат. Към пет следобед репортерите се сменяли изцяло и застъпилите по-късно имали задачата да следят новините през нощта и най-вече какво става в Америка, защото, ако президентът направел важно изявление, когато във Вашингтон било следобед, вестниците в Лондон вече били под печат. Понякога се случвало да променят по пет-шест пъти на нощ уводния материал на първа страница — например след убийството на президента Кенеди, вестта за което достигнала Англия някъде в седем вечерта на 22 ноември 1963 година, цялата първа страница била свалена, за да бъде отразена трагедията.

— Благодаря ти, Ричард, че заради мен дойде толкова рано. Не знаех, че започвате работа едва по обяд.

Ричард се засмя.

— Не се притеснявай. Сигурно ти се струваме големи лентяи, но посред нощ, когато ти си спиш сладко-сладко третия сън, тук още ври и кипи. Та какво те води насам?

— Опитвам се да проуча един свой сънародник, казва се Харви Меткаф. Сред най-щедрите дарители на Харвардския университет е, затова, когато се върна, искам да знам всичко за него, за да го полаская.

Стивън не обичаше никак да лъже, но какво да се прави, при тези обстоятелства нямаше друг избор.

— Чакай тук, ще отскоча до справочната да видя дали имаме нещо за него.

Колкото да убие времето, Стивън зачете вестникарските заглавия, накачени върху дъската в кабинета на Комптън-Милър — очевидно бяха на дописки, с които той се гордееше: „Министър-председателят ще дирижира оркестър в Роял Фестивал Хол“, „Мис Свят харесва Том Джоунс“, „Мохамед Али заявява: Отново ще стана шампион“.

След петнайсетина минути Ричард се появи, понесъл обемиста папка.

— Заемай се, Декарте! Ще се върна след час и ще идем на кафе.

Стивън кимна и се усмихна признателно. На Декарт никога не му се е налагало да решава сам проблемите, на които се е натъквал.

Всичко, което Харви Меткаф искаше светът да знае за него, се съдържаше в папката, имаше обаче и нещица, които той едва ли е искал светът да узнава. Стивън научи, че богаташът идвал всяка година в Европа, за да гледа тенис турнира в Уимбълдън, за успеха на конете му в надбягванията на хиподрума „Аскот“ и как Меткаф само дебнел да купи картина на импресионистите, за да попълни личната си колекция. Веднъж Уилям Хики от „Дейли Експрес“ беше зарадвал читателите си със снимка на шишкавия Харви по бермудки и с репортаж как той прекарвал по две-три седмици в годината на частната си яхта в Монте Карло, та да му е удобно да отскача до казиното. Според журналиста баснословното състояние на Меткаф било прекалено ново, за да е спечелено с честен труд. Стивън си записа най-прилежно всички данни, които според него можеха да му свършат работа, и тъкмо разглеждаше снимките, когато Ричард се върна.