Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Следователят беше дошъл с още един детектив — сержант Райдър, значително по-млад, висок към метър и осемдесет и пет и слаб като върлина. Върху бледото продълговато лице големите му кафяви очи изглеждаха някак невинни. Той бе облечен малко по-добре от шефа си, но както си помисли Стивън, вероятно беше ерген.

— Извинявайте за безпокойството, господине — подхвана по-възрастният следовател, след като се разположи удобно в голямото кресло, където обикновено седеше Стивън, — но съм натоварен с разследването на фирма с името „Проспекта Ойл“. Още преди да сте казали каквото и да било, господине, искам да подчертая, че според нас вие не сте свързан лично с управлението на фирмата и с нейния крах. Но имаме нужда от съдействието ви и предпочитам да ви задам няколко въпроса, за да получа конкретните отговори, които ме интересуват, вместо вие да ми разказвате какво точно се е случило. Искам да ви кажа, господине, и че не сте длъжен да отговаряте на въпросите ми.

Стивън кимна.

— И така, господине, какво ви накара да вложите в „Проспекта Ойл“ толкова много пари?

Следователят беше сложил пред себе си лист хартия със списъка на всички суми, вложени през последните четири месеца във фирмата.

— Посъветва ме един приятел — отвърна Стивън.

— Без съмнение, Дейвид Кеслър.

— Да.

— Откъде го познавате?

— Следвали сме заедно в Харвардския университет и когато той дойде в Англия, за да работи в нефтената компания, го поканих в Оксфорд заради доброто старо време.

Стивън разказа надълго и нашироко за отношенията си с Дейвид и защо е решил да направи такова голямо вложение. Накрая попита следователя дали според него Дейвид има престъпно участие във възхода и падението на „Проспекта Ойл“.

— Не, господине. По мое мнение Кеслър, който по една случайност е побързал да избяга и е напуснал Англия, е само маша в ръцете на по-едри риби. Въпреки това искаме да го разпитаме и ако се свърже с вас, ще ви бъда признателен да ми съобщите незабавно. И така, господине — продължи следователят, — ще ви прочета списък от няколко имена и ще ви бъда благодарен, ако ми кажете дали познавате тези хора, дали сте разговаряли, или сте чували нещо за тях… Харви Меткаф?

— Не ми говори нищо — отвърна Стивън.

— Бърни Силвърман?

— Не го познавам и не съм разговарял с него, но докато вечеряхме с Дейвид тук, в колежа, той ми спомена за някакъв Силвърман.

Детективът си записваше бавно и старателно всичко, казано от Стивън.

— Ричард Елиот?

— Това, което ви обясних за Силвърман, важи и за Елиот.

— Алвин Купър?

— Не съм го чувал — каза Стивън.

— А познавате ли някой друг, който да е свързан с фирмата?

— Не.

Повече от час следователят разпитва Стивън за по-незначителни подробности, той обаче не успя да му помогне особено, макар че бе запазил един екземпляр от доклада на геолозите.

— Да, вече го имаме, господине — рече следователят, — но документът е съставен много предпазливо, съмнявам се, че би могъл да послужи за доказателство.

Стивън въздъхна и наля на следователите уиски, а на себе си, както подобава на оксфордски преподавател, малко сух херес.

— Доказателство срещу кого и срещу какво, господин следовател? — попита той, след като седна отново на стола. — На мен ми е ясно, че са ме прекарали. Сигурно не е нужно да ви казвам, че станах за смях. Вложих всичко до последното пени в „Проспекта Ойл“, понеже реших, че това е големият удар на живота ми, а ето че сега изгубих всичко. В чудо съм се видял, не знам какво да правя. Всъщност какво точно е станало в „Проспекта Ойл“?

— Вероятно и сам разбирате, господине — отвърна детективът, — че има неща, които представляват следствена тайна и нямам право да ги обсъждам с вас. Всъщност и ние не сме наясно с някои подробности. Номерът обаче не е никак нов и този път го е приложил стар професионалист, при това много обигран и хитър. Прави се следното: неколцина шарлатани регистрират фирма или изкупуват контролния пакет акции на вече регистрирано дружество. Разгласяват изсмукана от пръстите правдоподобна измислица за някакво грандиозно откритие или невероятно ново изделие, заради които акциите щели да скочат до небесата, после пускат своите акции на борсата и чакат такива като вас да ги изкупят на по-висока цена. След това духват с печалбата и цените на акциите падат главоломно, понеже фирмата е куха, без всякакво покритие. Накрая вече няма търсене на акциите и дружеството е обявявано във фалит. В нашия случай това още не е станало, може и да не се стигне дотам. Лондонската фондова борса и досега не се е съвзела след фиаското на Каплан, надали някой умира от желание да избухне поредният скандал. Колкото и да ми е неприятно, трябва да ви предупредя, че едва ли ще възстановим някога парите, дори и да открием доказателства, с които да изправим пред съд измамниците. Те са се погрижили да изнесат парите.