Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Той влезе в красивата старинна сграда на банка „Уилямс и Глинс“, разположена на Бърчин Лейн — веднага го отведоха в кабинета на директора Филип Айзард.

— Искам да тегля заем, ще го обезпеча с фермата — обясни лорд Бригсби.

Директорът познаваше много добре и лорд Бригсби, и баща му. Знаеше, че графът никога не се изхвърля и е много предпазлив, но виж, синът си беше доста вятърничав, пък и сега на Айзард не му беше до него. Всъщност не му влизаше в работата да подлага на съмнение решенията на клиентите, още повече на хора от рода Бригсби, който бе сред най-старите клиенти в историята на банката.

— Разбира се, милорд, каква сума имате предвид?

— Мисля, че фермата в Хампшир върви по 250 лири стерлинги декарът и цената продължава да се покачва. Защо да не тегля например 150 000 лири стерлинги? Смятам да вложа парите в акции.

— А склонен ли сте да оставите акциите като обезпечение в банката? — поинтересува се Айзард.

— Да, разбира се. Не е ли все едно къде ще ги съхранявам?

— В такъв случай съм убеден, че няма пречки да ви отпуснем заем от 150 000 лири стерлинги срещу лихва с два процента над основния лихвен процент.

Джеймс не бе съвсем наясно какво е това основен лихвен процент, знаеше обаче, че в „Уилямс и Глинс“ работят едни от най-кадърните банкери и банката се ползва с добро име, което никой не оспорва.

— Признателен съм ви — рече лордът. — Нали ще закупите от мое име 35 000 акции на компания с име „Проспекта Ойл“?

— Проверили ли сте добре фирмата, милорд? — попита Айзард.

— То се знае, че съм я проверил — тросна се Бригсби.

Никак не им цепеше басма на тия сухари — банковите директори.

Харви Меткаф разговаря по телефона от Бостън със Силвърман и научи от него, че в клуб „Анабел“ Дейвид се е запознал с неназован благородник, който очевидно притежава повече пари, отколкото здрав разум. Харви пусна на борсата 40 000 акции по 4,80 лири стерлинги едната. Банка „Уилямс и Глинс“ закупи 35 000 от тях, а останалите, както обикновено, бяха разграбени от дребни вложители. Цената им се покачи, макар и с малко. Сега вече Харви Меткаф разполагаше само с 30 000 акции и през следващите няколко дни се отърва и от тях. Едва за три месеца и половина беше успял да пласира целия пакет от акции на „Проспекта Ойл“ и беше спечелил шест милиона долара.

В петък сутринта акциите вървяха вече по 4,90 лири стерлинги едната и макар и да не подозираше това, Кеслър беше привлякъл четирима крупни вложители. Харви Меткаф отново се взря в имената им, преди да се свърже по телефона с Йорг Бирер:

Стивън Брадли беше закупил 40 000 акции по 6,10 долара едната.

Доктор Робин Оукли се беше сдобил с 35 000 акции за 7,23 долара едната.

Жан-Пиер Ламан бе купил 25 000 акции за 7,80 долара едната.

Самият Джеймс Бригсби беше закупил 35 000 акции за 8,80 долара едната.

Дейвид Кеслър беше придобил 500 акции за 7,25 долара едната.

Петимата бяха закупили общо 135 500 акции за над един милион долара. Пак благодарение на тях котировките се бяха вдигали и така Харви беше успял да пласира на фондовия пазар целия си пакет от акции.

И този път беше изиграл успешно своя номер. Името му не присъстваше в учредителния протокол на фирмата, сега той не притежаваше и една-едничка акция. Никой не можеше да го уличи или обвини. Не бе извършил нищо, което да е в разрез със закона, дори докладът на геолозите съдържаше прекалено много уговорки и условности, за да послужи в съда като доказателство срещу него. Колкото до Дейвид Кеслър, какво беше виновен Харви, че младокът прелива от ентусиазъм? Той дори не го познаваше. Отвори бутилка отлежало шампанско „Круг“ реколта 1964 година, внесено в Щатите от лондонската фирма „Хеджис и Бътлър“. Отпи бавно, после запали една от скъпите кубински пури „Ромео и Жулиета, Чърчил“ и се облегна, за да ознаменува поредния си удар.

В края на седмицата Дейвид, Стивън, Робин, Жан-Пиер и Джеймс също имаха повод да празнуват. Така де, акциите им вече струваха 4,90 лири стерлинги едната и Дейвид ги беше уверил, че ще скочат до 10 лири стерлинги. В събота сутрин Дейвид си поръча първия шит по мярка костюм, Стивън приключи с проверката на писмените работи на първокурсниците, Робин отиде на спортния празник в подготвителното училище на синовете си, Жан-Пиер смени рамката на една картина на Реноар, а Джеймс Бригсби отиде на лов, убеден, че най-сетне ще се издигне в очите на баща си.

В понеделник Дейвид отиде на работа в девет часа и видя, че предната врата е заключена. Не повярва на очите си. Секретарките обикновено идваха още в девет без петнайсет.