Джефри Арчър - Професионалистът

Докато обикаляха из стадиона, Конър успя да забележи предохранителните мерки, предприети от Белия дом. Магнитомерите, през които посетителите трябваше да преминат и които откриваха всичко, което можеше да бъде използвано като оръжие, вече бяха поставени на местата им. Колкото повече се приближаваха към централната ложа, откъдето двамата президенти щяха да наблюдават мача, толкова повече ставаха проверките.

Пъг се ядоса, когато агент от тайните служби ги спря при входа към ложите за високопоставени лица. Обясни на висок глас, че присъства в залата на славата и че ще е сред гостите, които ще посрещнат президентите на следващия ден, но агентът отказа да ги пусне без пропуск. Конър се опита да успокои ядосания Пъг с думите, че това не е толкова важно.

Когато се отдалечиха, Пъг измърмори:

— Приличам ли на някой, който би убил президента?

Преди да се разделят в два часа, Конър подаде на екскурзовода си сто и двадесет долара. Възрастният мъж му бе разказал за последните три часа повече, отколкото тайните служби биха научили за цял живот. Можеше да му даде дори двеста, но така би събудил известни съмнения у Пъг.

Конър погледна часовника си и установи, че е закъснял с няколко минути за срещата с Алексей Романов в руското посолство. Докато се отдалечаваше с кола от стадиона, той пусна радиото, настройвайки го на G-SPAN — станция, която рядко слушаше.

Коментаторът описваше атмосферата в заседателната зала на Конгреса, докато членовете му очакваха руския президент да пристигне. Никой нямаше представа какво ще каже Жеримски, тъй като представителите на пресата не разполагаха с копие на речта му.

Пет минути преди обявеното време Жеримски влезе в залата, придружен от свитата си.

— Всички присъстващи се изправят — обяви коментаторът, — за да поздравят с ръкопляскания госта от Русия.

Жеримски се усмихваше и махаше с ръка, докато вървеше по пътеката между редовете към трибуната. Подаваше ръка на близкостоящите, аплодисментите бяха по-скоро сърдечни, отколкото възторжени.

Когато Жеримски стигна до подиума, той внимателно постави листовете хартия на трибуната, извади калъфа с очилата си и си ги сложи. Наблюдателите от Кремъл веднага разбраха, че речта ще бъде предадена дума по дума по предварително подготвения текст и че няма да има от онези груби забележки, с които Жеримски се бе прославил по време на предизборната кампания.

Членовете на Конгреса, на Върховния съд и дипломатическият корпус заеха местата си, без да имат представа за бомбата, която президентът щеше да хвърли.

— Господин председател на конгреса, господин вицепрезидент, господин председател на Върховния съд — започна Жеримски. — Искам да ви изкажа благодарността си, както и тази на моя народ, за гостоприемството, което ми оказахте по време на тази моя първа визита в САЩ. Искам да ви уверя, че с нетърпение ще очаквам отново да ви посетя. — Тук Титов бе написал в полето „Пауза“ и с право, защото думите му бяха последвани от ръкопляскания.

По-нататък Жеримски се спря на някои бележити факти и постижения от американската история, напомняйки на слушателите, че през този век двете нации са воювали три пъти срещу общ враг. Продължи да описва „чудесните отношения, на които се радват двете страни“. Лоурънс, който гледаше речта заедно с Анди Лойд по телевизора в Овалния кабинет, се поуспокои. След още няколко минути дори си позволи да се усмихне.

Усмивката му се стопи, когато Жеримски изрече следващите седемдесет и три думи от речта си.

— Аз съм последният човек на Земята, който би искал нашите две страни да бъдат замесени в още една безсмислена война. — Жеримски направи пауза. — Особено ако не сме от една и съща страна на барикадата.

Той вдигна поглед и се усмихна към слушателите, въпреки че никой от присъстващите не намери бележката му за забавна.

— Ще ми се подобно бедствие никога да не се случи. Русия трябва да остане силна, същото се отнася и за САЩ, за да имат и двете страни еднаква тежест на масата за конференции.

В Овалния кабинет Лоурънс наблюдаваше как телевизионните камери отразяват сериозните лица на членовете на двете камари и разбра, че Жеримски за четиридесет минути ще унищожи всички шансове неговият законопроект за намаляване на въоръжението да се превърне в закон.

Останалата част от речта на Жеримски бе изслушана в пълна тишина. Когато той слезе от подиума, вече нямаше приятелски протегнати ръце, а ръкоплясканията бяха доста хладни.