Джефри Арчър: Професионалистът

Когато отвори вратата, алармената инсталация се задейства.

Подобна грешка можеше да се очаква от аматьор. Учудващо бе, че Конър Фицджералд я допусна. Той се славеше като добър професионалист в бранша.

Фицджералд пресметна, че ще изминат няколко минути, преди местната полиция да реагира на сигнала от района на Сан Викторина.

Оставаха няколко часа до началото на ежегодния мач срещу Бразилия, но вече половината от телевизорите в Колумбия бяха включени. Ако Фицджералд бе влязъл с взлом в заложната къща след започването на мача, полицията вероятно не би предприела нищо, докато реферът не изсвири последния сигнал. Добре известно бе, че местните престъпници гледаха на мачовете като на деветдесетминутно неприкосновено време. Но неговият план относно тези деветдесет минути бе така да обърка полицията, че тя през следващите дни да преследва сянката си. Щяха да изминат седмици, дори месеци, преди някому да дойде наум каква е истинската цел на нахлуването с взлом през съботния следобед.

Алармата все още виеше, когато Фицджералд затвори задната врата и бързо премина през малкия склад към предната част на магазина. Той не обърна внимание на рафтовете с часовници, изложени на малки поставки, нито на смарагдите в целофанени пакетчета, нито на златните предмети с различна големина, разположени зад фино изработена решетка. Към всяка вещ бе прикрепено картонче с внимателно отбелязани име и дата, така че обеднелите собственици да могат да върнат в срок от шест месеца заемите си и да получат обратно семейните бижута. Малцина успяваха да го сторят.

Фицджералд отмести встрани завесата от мъниста, която разделяше склада от предната част на магазина, и спря зад щанда. Очите му се задържаха върху протрит калъф в центъра на витрината. На избелелия капак с полуизтрити златни букви бяха изписани инициалите „Д. В. Р“. Той остана напълно неподвижен, докато не се увери, че никой не гледа към витрината.

Когато Фицджералд бе донесъл ръчно изработения шедьовър по-рано същия ден, той бе обяснил, че желае да го продаде незабавно, тъй като няма намерение да се връща в Богота. Не бе изненадан, че предметът вече бе изложен на витрината. В целия град не можеше да се намери нищо подобно.

Канеше се да прескочи щанда, когато един младеж мина край магазина. Фицджералд замръзна на място, но вниманието на младежа бе напълно погълнато от малкото радио, притиснато до лявото му ухо. Той обърна толкова внимание на Фицджералд, колкото би обърнал на някой шивашки манекен. Когато младежът отмина, Фицджералд възседна щанда, прехвърли се през него и отиде до витрината. Огледа улицата в двете посоки, за да се увери, че наблизо няма случайни минувачи. Наистина нямаше никой. С бързо движение взе кожения калъф от стойката му и скочи обратно зад щанда. Още веднъж погледна назад към витрината, искаше да бъде сигурен, че няма свидетели на кражбата.

Фицджералд на два скока стигна до склада. Дръпна завесата от мъниста и се отправи към затворената врата. Алармата продължаваше да вие вече деветдесет и осем секунди. Той излезе на тясната уличка и се ослуша. Ако бе чул воя на полицейските сирени, щеше да завие наляво и да изчезне в лабиринта от улици зад заложната къща. Но освен писъка на алармата, всичко наоколо бе тихо и спокойно. Обърна се надясно и тръгна без да бърза в посока на Карера Септима.

С няколко крачки прекоси тротоара, озърна се, пресече платното и без да се обръща назад, се отправи към другия край на улицата. Влезе в претъпкан ресторант, където група шумни запалянковци седяха пред телевизор с голям екран.

Никой не го погледна. Бяха погълнати от безкрайните повторения на трите гола, които Колумбия бе вкарала миналата година. Той седна на масата в ъгъла. Въпреки че не виждаше добре екрана, имаше чудесен изглед към улицата. Следобедният бриз люлееше над заложната къща очукана табела с надпис: „Х. Ескобар. Монте де Пиедад, основана през 1946 г.“.

Изминаха няколко минути, преди полицейската кола да спре с писък пред магазина. Когато видя двамата униформени полицаи да влизат в зданието, Фицджералд напусна заведението през задната врата и тръгна по друга тиха и опустяла улица. Махна на първото свободно такси и каза с груб южноафрикански акцент:

— „Белведере“ на площад „Боливар“, ако обичате.