Джефри Арчър - Професионалистът

Президентът отвори синята папка с надпис „НЕОТЛОЖНО“, която Анди бе оставил по-рано тази сутрин. Подозираше, че неговият началник-отдел „Кадри“ е бил буден през по-голямата част от нощта. Започна да чете въпросите, които Анди предполагаше, че ще бъдат зададени на пресконференцията по обяд:

Колко от парите на данъкоплатците смятате, че ще спестите с тази мярка?

Колко американци ще загубят работните си места в резултат на тези действия?

— Предполагам, че както винаги Барбара Ивънс ще зададе първия въпрос — каза Лоурънс, вдигайки поглед. — Имаш ли някаква представа какъв може да бъде той?

— Не, сър — отвърна Лойд. — Но след като тя бе една от най-яростните поддръжници на законопроекта за съкращаване на въоръжението, и то още от деня, в който победихте Гор в Ню Хемпшир, едва ли ще недоволства, когато сте готов да го внесете.

— Наистина, но това няма да я спре да зададе някакъв неприятен въпрос.

Анди кимна утвърдително.

— Има ли журналист, когото искаш да отбягна?

— Всички са копелета — каза с усмивка Лойд. — Но трябва да обърнете внимание на Фил Ансенч.

— Защо?

— Той поддържаше законопроекта на всички етапи и днес е сред гостите ви за вечеря.

Президентът се усмихна и кимна, докато прокарваше пръст по списъка на очакваните въпроси. Спря на номер седем.

Законопроектът не е ли още един пример, че Америка е объркана?

Той вдигна поглед към шефа на своя отдел „Кадри“.

— Понякога си мисля, че все още живеем в Дивия Запад, съдейки от начина, по който определени членове на Конгреса реагират на законопроекта.

— Съгласен съм, сър. Но както знаете, четиридесет процента от американците все още смятат, че руснаците са най-голямата заплаха за нас, а приблизително тридесет процента очакват да започнем война с Русия още докато са живи.

Лоурънс изруга и прокара ръка по гъстата си, рано посивяла коса. Продължи да чете списъка. Спря на номер деветнадесет.

— Докога ще ми задават въпроси за изгорената ми повиквателна?

— Докато сте върховен главнокомандващ, предполагам — отвърна Анди.

Президентът промърмори нещо и продължи да чете. Още веднъж вдигна поглед.

— Възможно ли е Виктор Жеримски да стане следващият президент на Русия?

— По-вероятно не — отговори Анди, — но според последната анкета е стигнал до третото място и въпреки че все още е доста зад министър-председателя Чернопов и генерал Бородин, неговата позиция срещу организираната престъпност започва да стопява разликата. Особено след като повечето руснаци са убедени, че Чернопов е финансиран от руската мафия.

— Ами генералът?

— Той губи почва, тъй като голяма част от руската армия не е получавала заплати от месеци. В пресата им излязоха материали, че войниците продават униформите си на туристи по улиците.

— Слава богу, че изборите са след няколко години. Ако бяха сега и този фашист Жеримски имаше дори малък шанс да стане следващият президент на Русия, законопроектът за разоръжаване не би минал в нито една от камарите.

Лойд кимна, а Лоурънс обърна страницата. Пръстът му продължи надолу по листа с въпросите. Спря на номер двадесет и девет.

— Колко от членовете на Конгреса имат заводи за производство на оръжия и на военни съоръжения в избирателните им райони? — попита той, отново вдигайки поглед към Лойд.

— Седемдесет и двама сенатори и двеста и единадесет членове на камарата — каза Лойд, без да поглежда в папката си. — Ще трябва да убедите поне шестдесет процента от тях да ви подкрепят, за да си осигурите мнозинство в двете камари. А това ми напомня, че можем да разчитаме на гласа на сенатор Бедел.

— Франк Бедел поддържаше законопроекта за съкращаване на въоръжението още когато бях гимназист в Уисконсин — каза президентът. — Няма как да не ни подкрепи.

— Той поддържа законопроекта, макар да го намира половинчат. Смята, че разноските за отбраната трябва да се намалят с повече от петдесет процента.

— А как очаква да прокарам подобно нещо?

— Идеята му е да се изтеглим от НАТО, като предоставим на европейците сами да отговарят за отбраната си.

— Но това е абсолютно нереалистично — възрази Лоурънс. — Дори най-големите пацифисти у нас ще се възпротивят на подобно предложение.

— Вие го знаете, аз го зная, подозирам, че добрият сенатор също го знае. Но това не му пречи да се появява всеки ден по телевизията от Бостън до Лос Анджелис и да заявява, че петдесет процента ограничаване на разходите за отбрана биха разрешили за един ден проблемите на здравеопазването и на пенсионното осигуряване.