Джефри Арчър: Професионалистът

— Ще ми се Бедел да прекарва също толкова време, мислейки за сигурността на хората, колкото — за тяхното здраве — каза Лоурънс. — Как да реагирам?

— Не скъпете похвали за неуморните му грижи към възрастните хора, но непременно изтъкнете, че докато вие сте върховен главнокомандващ, Съединените щати никога няма да намалят средствата за отбрана. Ваша първа грижа винаги ще бъде Америка да остане най-силната нация в света и така нататък, и така нататък. По този начин ще запазите гласа на Бедел, а вероятно ще спечелите и още един-двама сенатори на ваша страна.

Президентът погледна часовника си и обърна на третата страница. Въздъхна дълбоко, когато стигна до тридесет и първия въпрос.

Как се надявате да прокарате този проектозакон, когато демократите нямат мнозинство в нито една от камарите?

— Добре, Анди. Какъв е отговорът на този въпрос?

— Кажете им, че загрижените американци от цялата страна недвусмислено са заявили на своите избраници, че този законопроект е отдавна назрял и че за приемането му е нужен само здрав разум.

— Използвах това миналия път, Анди. По повод проектозакона за принудителни мерки срещу наркотиците, помниш ли?

— Да, спомням си, господин президент. И американците ви подкрепиха напълно.

Лоурънс въздъхна дълбоко още веднъж, преди да възкликне:

— О, да управляваш народ, който няма избори на всеки две години, и да не си преследван от преса, убедена, че може да свърши по-добра работа от демократично избраното правителство — какво спокойствие!

— Дори руснаците трябваше да се споразумяват с пресата си — отбеляза Лойд.

— Кой би повярвал, че ще доживеем да видим подобно нещо? — промърмори Лоурънс, докато разглеждаше последния въпрос.

— Имам подозрение, че ако Чернопов обещае на руските гласоподаватели да отдели повече средства за здравеопазване, вместо за отбрана, той ще спечели в надпреварата за президентския пост.

— Може би сте прав — съгласи се Лойд. — Но бъдете уверен, че ако Жеримски бъде избран, той ще започне да възстановява руския ядрен арсенал много преди да реши да строи болници.

— Това е абсолютно сигурно — съгласи се президентът. — Но тъй като няма вероятност този маниак да бъде избран…

Анди Лойд не направи никакъв коментар.

Фицджералд знаеше, че следващите двадесет минути ще решат съдбата му. Бързо прекоси стаята и погледна към телевизионния екран. Тълпата бягаше от площада във всички посоки. Шумните избиратели бяха изпаднали в паника. Двама от съветниците на Гусман стояха наведени над трупа.

Фицджералд върна празната гилза на мястото й вътре в кожения калъф. Дали собственикът на заложната къща ще разбере, че един от куршумите е изстрелян?

От другата страна на площада характерният вой на полицейски сирени заглуши писъците на тълпата. Този път полицаите се бяха отзовали много по-бързо.

Фицджералд откачи оптическия мерник и го постави на мястото му. Разви цевта, прибра я в калъфа и накрая прикладът също легна в гнездото си.

Погледна към телевизора за последен път и видя как местните полицаи плъзват като мравки по площада. Взе кожения калъф, грабна кибрита от пепелника върху телевизора и се отправи към вратата.

Огледа се в празния коридор, сетне тръгна бързо към товарния асансьор. Натисна малкия бял бутон на стената няколко пъти. Преди да тръгне за заложната къща бе отключил прозореца, от който се излизаше на противопожарната стълба, но знаеше, че ако планът му се провали, униформен полицай щеше да го чака долу, в подножието й. Нямаше да има хеликоптер в стил „Рамбо“, с който да излети, докато куршумите свистят покрай ушите му, но го оставят невредим. Тук беше истинският свят.

Тежките метални врати бавно се отвориха и Фицджералд застана срещу млад сервитьор в червено сако, който носеше препълнена табла. Очевидно не му бяха дали да гледа мача този следобед.

Сервитьорът не успя да скрие изненадата си при вида на госта, застанал пред кабината на товарния асансьор.

— Не, сеньор, не може да се качите, извинете! — опита се да обясни той, но Фицджералд бързо профуча край него.

Натисна бутона с надпис „Затваряне на вратите“ и вратите се затвориха много преди младежът да успее да му обясни, че точно този асансьор води в кухнята.

Когато се озова в приземния етаж, Фицджералд мина пъргаво покрай металните маси, отрупани с ордьоври, готови да бъдат поднесени, и бутилки шампанско, очакващи да бъдат отворени, в чест на победата. Стигна за секунди до далечния край на кухнята, бутна летящите врати и изчезна, преди персоналът в бели престилки да запротестира. Затича по слабо осветения коридор — той бе махнал по-голямата част от крушките предишната вечер — към тежката врата, която водеше до подземния гараж на хотела.