Джефри Арчър - Професионалистът

Затвори вратата след себе си и я заключи с голям ключ, който извади от джоба на якето си. Отправи се към малък черен фолксваген, паркиран в най-тъмния ъгъл. Взе втори, по-малък ключ от джоба на панталона си, отключи, вмъкна се зад волана, постави кожения калъф под съседната седалка и запали мотора. Колата моментално оживя, въпреки че не бе използвана през последните три дни. Натисна педала на газта за няколко секунди, преди да освободи ръчката за първа скорост.

Фицджералд започна внимателно да маневрира между редиците паркирани коли и подкара по наклонената рампа навън към улицата. Спря на върха на наклона. Видя полицай да отваря с шперц паркирана кола без изобщо да погледне в неговата посока. Фицджералд зави наляво и бавно се отдалечи от площад „Боливар“.

Тогава чу виещите сирени зад себе си. Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че двама полицаи мотоциклетисти му правят знак да спре. Фицджералд отклони колата и спря. Мотоциклетистите и линейката, в която се намираше безжизненото тяло на Гусман, прелетяха с пълна скорост покрай него.

Той зави в следващата пряка и започна да обикаля из улиците по посока на заложната къща, често минавайки по два пъти през едно и също място. Двадесет и четири минути по-късно той влезе в малката уличка и паркира зад голям камион. Извади кожения калъф изпод седалката и остави колата незаключена. Възнамеряваше да се върне зад волана след не повече от две минути.

Хвърли бързо поглед на уличката. Наоколо нямаше никой.

Алармата отново се задейства, когато Фицджералд влезе в сградата. Но този път той не се разтревожи, знаеше, че патрулна кола няма да пристигне скоро — по-голямата част от полицията бе заета или с охраната на стадиона, където мачът щеше да започне след тридесет минути, или с арестуването на всеки, озовал се около площад „Боливар“.

Фицджералд затвори след себе си задната врата на заложната къща. Отново премина бързо през складовата част на магазина, отметна завесата от мъниста и спря зад щанда. Провери за случайни минувачи, преди да върне протрития кожен калъф на мястото му във витрината.

Когато Ескобар дойде в понеделник, колко ли време ще му бъде необходимо да открие, че един от шестте куршума е бил изстрелян и само гилзата е на мястото си? Дори тогава, би ли си направил труда да информира полицията?

Фицджералд се върна зад волана на фолксвагена след деветдесет секунди. Още чуваше звънтящия писък на алармата, когато излезе на главната улица и се отправи към летище „Ел Дорада“. Никой не му обръщаше внимание. Все пак мачът щеше да започне всеки момент. А и каква ли можеше да бъде връзката между алармата на заложната къща в Сан Викторина и убийството на кандидат-президента на площад „Боливар“?

Фицджералд излезе на магистралата, намери място в средното платно и нито веднъж не надвиши позволената скорост. Няколко полицейски коли профучаха покрай него по посока на града. Дори ако някой от патрулите го бе спрял, за да провери документите му, щеше да види, че всичко е наред. Куфарът на задната седалка не съдържаше нищо необичайно за бизнесмен, дошъл в Колумбия, за да продава минни съоръжения.

Фицджералд напусна магистралата при отклонението за летището. След петстотин метра неочаквано зави надясно и спря на паркинга пред хотел „Себастиан“. Отвори жабката и извади паспорта си, изпълнен с многоцветни печати. С кибрита, който бе взел от хотел „Белведере“, той запали паспорта на Дирк ван Ренсберг. Когато огънят едва не изгори пръстите му, Фицджералд отвори вратата на колата, хвърли горящите останки на земята и стъпка пламъците с крака, въпреки че южноафриканският кръст все още си личеше. Сложи кибрита на мястото до водача, грабна куфара от задната седалка и затръшна вратата, оставяйки ключовете на таблото. Тръгна към главния вход на хотела и хвърли остатъците от паспорта на Дирк ван Ренсберг и голям, тежък ключ в кофата за боклук в долния край на стълбите.

Фицджералд мина през въртящата се врата след група японски бизнесмени и заедно с тях се насочи към асансьора. Той бе единственият пътник, който слезе на третия етаж. Отправи се към стая 347, където извади друга пластмасова карта и отключи. Стаята бе резервирана на друго име. Хвърли куфара на леглото и погледна часовника си. Час и седемнадесет минути до излитането.

Свали сакото си и го хвърли на единствения стол, сетне отвори куфара и извади несесер, с който се оправи в банята. Изчака известно време, докато водата стане достатъчно топла, за да напълни мивката. Докато чакаше, изряза ноктите си, а после изтърка ръцете си като хирург, подготвящ се за операция.