Джефри Арчър - Професионалистът

Така го бяха изтощили, че когато накрая Фил Ансенч му зададе подходящ въпрос относно законопроекта, Лоурънс даде дълъг объркан отговор и сетне без предупреждение закри пресконференцията, усмихвайки се за довиждане на разочарованите журналисти с обичайните любезности:

— Благодаря ви, дами и господа. Беше удоволствие за мен, както винаги.

Без нито дума повече той им обърна гръб, бързо напусна стаята и се отправи към Овалния кабинет.

В мига, в който Анди Лойд го настигна, президентът тихо изръмжа:

— Трябва незабавно да говоря с Лари Харингтън, а докато разговарям с него, обади се в Лангли. Искам директора на ЦРУ в кабинета си до един час.

— Господин президент, дали няма да е по-разумно… — започна Лойд.

— До час, Анди — каза президентът, без дори да го погледне. — Ако разбера, че ЦРУ има нещо общо с това убийство в Колумбия, ще разкарам Декстър от мястото й.

— Ще помоля държавния секретар да дойде веднага, господин президент — рече Лойд и изчезна в страничния кабинет, вдигна слушалката на най-близкия телефон и набра номера на Лари Харингтън.

Дори по телефона тексасецът не беше в състояние да скрие удоволствието си, че толкова бързо се доказа правотата му.

След като затвори телефона, Лойд се отправи към собствения си кабинет, затвори вратата и седна мълчаливо на бюрото си. Когато обмисли това, което трябваше да каже, набра директния телефонен номер на шефа в ЦРУ.

— Слушам — бе всичко, което Хелън Декстър успя да произнесе.

Конър Фицджералд подаде паспорта си на австралийския митничар. Щеше да бъде истинска подигравка, ако чиновникът се усъмнеше в документа, защото за пръв път от три седмици насам Конър използваше истинското си име. Униформеният служител провери данните в компютъра си, погледна монитора, сетне натисна още няколко клавиша.

Не се появи нищо нередно, така че удари печат върху туристическата виза и каза:

— Надявам се да прекарате добре в Австралия, господин Фицджералд.

Конър благодари и тръгна към залата за получаване на багажа, където седна и зачака куфарът му да се появи на подвижната лента. По принцип избягваше да преминава пръв през митническия контрол, дори когато нямаше нищо за деклариране.

Вчера самолетът му се бе приземил в Кейптаун и на летището го чакаше старият му приятел и колега Карл Койтър. През следващите няколко часа Карл го бе запознал подробно с обстановката, след което обядваха и обсъждаха развода на Карл и намеренията на Меги и Тара. Втората бутилка „Рустенберг Каберне Совиньон“ от 1982 година едва не стана причина Конър да изпусне самолета за Сидни. В безмитния магазин той набързо купи подаръци за съпругата и дъщеря си. На стоките ясно се четеше щемпелът: „Произведено в ЮАР“. В паспорта му дори не бе отбелязано, че е пристигнал в Кейптаун през Богота, Лима и Буенос Айрес.

Докато седеше в залата, очаквайки появата на багажа си, той започна да мисли за живота, който бе водил през последните двадесет и осем години.

Конър Фицджералд бе израснал в семейство, в което законът и редът стояха над всичко. Дядо му Оскар бе имигрирал в Америка от Килкени в началото на века. Часове след слизането си от кораба на Елис Айлънд, той се бе отправил към Чикаго, за да се присъедини към братовчед си, който работел в полицията в този град.

По време на сухия режим Оскар Фицджералд бе сред малцината полицаи, отказали да вземат подкуп от мафията. Поради тази причина той не бе успял да се издигне повече от сержант. Но Оскар бе благословен с петима сина и се отказа от повече деца, едва когато местният свещеник му обясни, че Господ няма да го дари с дъщеря. Съпругата му бе благодарна за мъдрите слова на отец О’Райли — беше достатъчно трудно да изхраниш петима младежи със заплатата на сержант. При това трябва да се подчертае, че ако Оскар й дадеше дори един цент повече от определената за домакинството сума, отделяна от седмичната му заплата, Мери щеше да поиска най-подробни обяснения за произхода на парите.

След завършване на гимназия трима от синовете на Оскар постъпиха в чикагската полиция и скоро получиха повишението, което баща им беше заслужил. Четвъртият стана свещеник, което достави голямо удоволствие на Мери, а най-малкият, бащата на Конър, завърши съдебна криминалистика в Де Пол. След като приключи обучението си той започна работа в ЦРУ. През 1949 г. се ожени за Катрин О’Кийфи, тяхна съседка. Те имаха само едно дете — син, когото кръстиха Конър.

Конър бе роден на 8 февруари 1951 г. и още преди да тръгне на училище стана ясно, че от него ще излезе добър футболист. Бащата на Конър се радваше, че момчето му стана капитан на отбора в гимназията „Маунт Кармел“, но майка му го караше да работи до късно през нощта, за да е сигурна, че си е написал домашните.