Джефри Арчър - Професионалистът

Бяха му необходими двадесет минути, за да премахне напълно едноседмичната си брада, както и няколко шепи шампоан, втрити под горещия душ в косата му, за да й възвърне обичайния вид — чуплива и с пясъчен цвят.

Фицджералд се изсуши колкото можа по-добре с тънката хотелска кърпа, върна се в стаята и обу чисти боксерки. Отиде до скрина в другия край, отвори третото чекмедже и пипнешком откри пакета, който бе залепил за дъното на горното чекмедже. Въпреки че не бе живял в стаята от няколко дни, бе сигурен, че никой не би открил тайника му.

Фицджералд разкъса кафявия плик и бързо провери съдържанието му. Нов паспорт с ново име. Петстотин долара в употребявани банкноти и билет първа класа до Кейптаун. Бягащите убийци не пътуваха с първа класа. Пет минути по-късно той напусна стая 347 — мръсните му дрехи бяха разхвърляни по пода. На дръжката от външната страна висеше табелка с надпис „Моля не ме безпокойте“.

Фицджералд взе асансьора за гости на хотела до партера, уверен, че никой не би обърнал внимание на петдесетгодишен мъж, облечен в синя дънкова риза, спортно сако и сиви панталони. Излезе от кабината и прекоси фоайето, без да си направи труда да се обади на рецепцията, че освобождава стаята. Когато пристигна преди осем дни, плати в брой за престоя си в хотела. Не се докосна до минибара и нито веднъж не се възползва от обслужването по стаите, не проведе никакъв външен телефонен разговор и не гледа нито един платен филм. Нямаше допълнителни разходи към сметката му в хотела.

Трябваше да почака малко, докато автобусът спре пред входа. Погледна часовника си. Четиридесет и три минути до излитането. Не бе разтревожен, че може да изпусне полет 63 за Лима. Бе убеден, че днес всичко върви по график.

След като слезе от автобуса на летището, той бавно се отправи към отделението за регистрация и не се учуди, когато го информираха, че полетът до Лима е задържан за повече от час. Неколцина полицаи оглеждаха всеки пътник в препълнената зала за заминаващи и въпреки че го спряха и разпитваха неведнъж, а куфара му прегледаха два пъти, в крайна сметка му позволиха да продължи към изход 47.

Намали крачка, когато видя как охраната на летището влачи неколцина туристи с раници. Мимоходом се зачуди колко ли невинни небръснати бели мъже ще прекарат нощта, разпитвани в ареста, заради неговите действия в ранния следобед.

Когато Фицджералд застана на опашката пред гишето за контрол на паспортите, той тихо повтори новото си име. Беше третото за този ден. Офицерът в синя униформа отвори новозеландския паспорт и внимателно разгледа снимката, която безспорно приличаше на добре облечения мъж, застанал пред него. Върна паспорта и Алистър Дъглас, инженер от Кристчърч, се отправи към залата за заминаващи. След още едно отлагане, накрая полетът бе разрешен. Стюардесата поведе господин Дъглас към мястото му в отделението на първа класа.

— Мога ли да ви предложа чаша шампанско, сър?

Фицджералд поклати глава.

— Не, благодаря. Предпочитам чаша обикновена вода — добави той, опитвайки новозеландския си акцент.

Закопча предпазния колан, облегна се и се престори, че чете списание, докато самолетът започна бавно да се движи по пистата. Поради големия брой самолети, очакващи да излетят преди тях, Фицджералд имаше достатъчно време да направи избор от листа с менюто, както и да посочи какъв филм ще гледа по време на полета, преди „Боинг 727“ да започне да набира скорост. Когато накрая колелата се отлепиха от пистата, Фицджералд за пръв път през деня се отпусна.

Щом самолетът достигна очакваната за полета височина, той затвори очи и започна да обмисля действията си след кацането в Кейптаун.

— Говори вашият капитан — произнесе толкова напрегнат глас, сякаш имаше да оповести нещо особено важно. — Трябва да направя съобщение, което вероятно ще ви разтревожи.

Фицджералд се изправи на седалката. Единственото, което не бе предвидил, бе непланирано завръщане в Богота.

— Съжалявам, но трябва да ви уведомя, че в Колумбия днес се разигра национална трагедия.

Фицджералд леко стисна страничната облегалка и се постара да диша равномерно. Капитанът се поколеба за миг:

— Приятели мои — мрачно заяви той, — Колумбия претърпя ужасна загуба. — За миг се възцари мълчание. — Нашият отбор бе победен от Бразилия, с два на един.

През самолета премина стон, сякаш хората биха предпочели да се ударят в най-близката планина, отколкото да понесат загубата. Фицджералд позволи на едно подобие на усмивка да прекоси устните му.