Джефри Арчър - Професионалистът

Стюардесата отново се появи.

— Мога ли да ви предложа питие, след като вече летим, господин Дъглас?

— Благодаря — отвърна Фицджералд. — Мисля, че вече съм в състояние да изпия чаша шампанско.

Когато Том Лоурънс влезе в препълнената зала, журналистите се изправиха.

— Президентът на Съединените щати — обяви секретарят по пресата, сякаш в залата би могло да има и посетители от други планети.

Лоурънс се изкачи на подиума и постави синята папка на Анди Лойд на катедрата. Покани с жест представителите на пресата да заемат местата си.

— Приятно ми е да обявя — започна президентът със спокоен глас, — че ще изпратя в Конгреса законопроекта, който обещах на американския народ по време на избирателната кампания.

Неколцина от главните кореспонденти на Белия дом, които бяха седнали на първия ред, записваха всяка негова дума, макар повечето от тях да знаеха, че ако ще има история, заслужаваща да бъде напечатана, то най-вероятно тя ще се появи, докато бъдат задавани въпроси, а не по време на предварително подготвените му изявления. За всеки случай, експозето на президента щеше да им бъде връчено на излизане от залата. Старите професионалисти прибягваха към предварителните си бележки, когато трябваше да попълват колоните във вестниците.

Това не възпря президента да им напомни, че прокарването на законопроекта за разоръжаването ще позволи пренасочването на повече постъпления към дългосрочни програми в здравеопазването, така че възрастните американци могат да очакват по-висок стандарт на живот през пенсионерските си години.

— Този законопроект ще бъде приветстван от всеки здравомислещ и съзнателен гражданин. Гордея се, че аз съм президентът, който ще го внесе в Конгреса. — Лоурънс огледа залата и се усмихна, доволен, че поне встъплението му е минало добре.

Виковете „Господин президент!“ се извисиха от всички страни, докато Лоурънс отваряше синята си папка и набързо преглеждаше вероятните тридесет и един въпроса. Вдигна поглед и се усмихна на познатите лица от първия ред.

— Барбара — каза той, обръщайки се към ветерана на „Ю Пи Ай“, журналистката, която като доайен на пресата имаше правото първа да зададе въпрос.

Барбара Ивънс бавно се изправи.

— Благодаря, господин президент. — Тя спря за миг, преди да изрече: — Можете ли да потвърдите, че ЦРУ не е замесено в убийството на колумбийския кандидат-президент Рикардо Гусман в Богота тази събота?

Залата се изпълни с развълнуван шепот. Лоурънс погледна към излишните тридесет и един въпроса и отговорите им, ядосан, че се бе отнесъл толкова небрежно към предложението на Лари Харингтън да се подготви по-добре за тази пресконференция.

— Радвам се, че ми зададохте този въпрос, Барбара — отвърна той, отбивайки удара. — Искам да знаете, че докато аз съм президент, подобно предположение въобще не може да съществува. Това управление никога, при никакви обстоятелства няма да попречи на демократичния процес в една суверенна държава. Тази сутрин инструктирах държавния секретар да се обади на вдовицата на Гусман и да поднесе личните ми съболезнования.

Лоурънс бе изпитал облекчение, когато Барбара Ивънс спомена името на покойния, тъй като едва ли щеше да си го спомни сам.

— Барбара, вероятно ще ви заинтересува и фактът, че вече помолих вицепрезидента да ме представя на погребението. Доколкото разбрах, то ще бъде в Богота през този уикенд.

Пит Даун, агент от тайните служби, завеждащ президентската охрана, веднага напусна стаята, за да предупреди вицепрезидента, преди журналистите да се нахвърлят върху него.

Барбара Ивънс не изглеждаше удовлетворена, но преди да успее да зададе втори въпрос, президентът насочи вниманието си към мъжа, седящ на задния ред. Надяваше се, че той няма да се интересува от президентските избори в Колумбия. Но когато журналистът зададе въпроса си, Лоурънс съжали, че не се провалиха надеждите му.

— Какъв шанс има да бъде прокаран законопроектът, ако Виктор Жеримски бъде избран за следващ президент на Русия?

През следващите четиридесет минути Лоурънс отговори на няколко въпроса във връзка със законопроекта за съкращаване на ядреното, биологичното, химическото и конвенционалното въоръжение, но те бяха разнообразени с питания за настоящата роля на ЦРУ в Южна Америка и за неговата стратегия, ако Виктор Жеримски стане следващият президент на Русия. След като разбраха, че Лоурънс не знае много повече от тях по двата последни въпроса, журналистите, надушили слабостта му, започнаха да му вадят душата, като се отказаха от всички останали теми, включително и от тази за законопроекта.