Джефри Арчър - Професионалистът

— Не можеш да играеш футбол през целия си живот — непрестанно му повтаряше тя.

Комбинацията от баща, който ставаше, щом в стаята влезе жена, и майка с призвание на светица, направи Конър, въпреки физическата му сила, срамежлив в присъствието на жени. Няколко момичета от гимназията доста ясно му подсказваха, че го харесват, но той не загуби девствеността си, докато не срещна Нанси през последната си година в гимназията. През един есенен ден, в който бе повел отбора си към още една победа, Нанси го отмъкна зад скамейките за зрители и го съблазни. Ако тя се бе съблякла, това със сигурност щеше да е първият път, когато вижда гола жена.

Месец по-късно Нанси го попита дали иска да се люби с две момичета наведнъж.

— Никога не съм бил с две момичета дори поотделно — й отвърна той.

Нанси не каза нищо и отмина въпроса.

Когато Конър спечели стипендия и започна да учи в колежа „Нотр Дам“, той продължи да не приема любовните предложения, които се сипеха като дъжд върху целия състав на отбора. Неговите съотборници, изглежда, се гордееха с интимните си връзки и драскаха имената на момичетата от вътрешната страна на шкафчетата си. В края на първия семестър Брет Колеман бе изписал седемнадесет имена. Правилото, обясни той на Конър, е да се брои само нормалният секс.

— Вратите на шкафчетата не са толкова големи, че да се отбелязва и оралният секс — пошегува се той.

В края на първата година името на Нанси бе все още единственото, което Конър бе записал. След тренировката една вечер той погледна в другите шкафчета и откри, че нейното име фигурира почти навсякъде, понякога свързано с името на друго момиче. Останалите момчета от отбора сигурно щяха ужасно да го подиграват, ако не беше най-добрият защитник в „Нотр Дам“ от години.

В началото на втората му година в колежа за Конър всичко се промени.

Когато се появи, както обикновено, в Ирландския танцов клуб, тя се обуваше. Не успя да види лицето й, но това не бе от значение, защото бе неспособен да откъсне поглед от дългите й, стройни крака. Като футболен герой бе свикнал момичетата да го заглеждат, но сега единственото момиче, на което искаше да направи впечатление, изглежда, не знаеше за съществуването му. Стори му се, че нещата се развиват още по-зле, щом тя стъпи на дансинга — неин партньор бе Диклан О’Кейси, а той нямаше равен в танците. Двамата танцуваха с изправени гърбове, а краката им се движеха с лекота, каквато Конър рядко бе виждал.

Когато танцът завърши, Конър все още не бе научил името й. А тя и Диклан си тръгнаха, преди да намери някого, който да го запознае с нея. В отчаянието си той реши да ги проследи до спалнята на момичетата в общежитието, вървейки на петдесет метра зад тях и криейки се в сенките, точно както го бе учил баща му. Правеше недоволни гримаси, докато те бъбреха щастливо. Щом стигнаха до входа, тя целуна Диклан по бузата и изчезна вътре. Дали, чудеше се той, да не посвети повече време на танците, вместо на футбола?

След като Диклан се отправи към мъжките спални, Конър започна да се разхожда небрежно напред-назад под прозорците на общежитието, мислейки дали има нещо, което би могъл да стори. Накрая я зърна по пеньоар да дърпа пердето. Разходи се още малко, преди да се върне неохотно в стаята си. Седна на леглото и започна да пише писмо на майка си. Написа й, че е срещнал момичето, за което ще се ожени, нищо, че още не е говорил с нея и дори не знае името й. Когато запечата писмото, Конър се опита да се убеди сам, че Диклан О’Кейси не е нищо повече от партньор в танците.

През седмицата той се постара да открие колкото се може повече информация за нея, но разбра само, че се казва Меги Бърк, че е спечелила стипендия за „Сейнт Мери“ и че следва първа година История на изкуствата. Прокле факта, че никога през живота си не бе влизал в галерия; всъщност най-близкият му допир с рисуването бе, когато по молба на баща си боядиса оградата в малкия заден двор на Саут Льоуи стрийт. Оказа се, че Диклан излиза с Меги от първата й година в училище, че бе не само най-добрият танцьор в клуба, но го смятаха и за най-способния математик в Университета. Вече няколко института му предлагаха аспирантура, макар резултатите от държавните изпити да не бяха още обявени. Единственото, което оставаше на Конър, бе да се надява, че много скоро на Диклан ще му предложат неотразимо място някъде далеч от Саут Бенд.

Следващия четвъртък Конър дойде пръв в танцовия клуб и когато Меги се появи от съблекалнята с кремавата си памучна блуза и къса черна пола, той се изправи пред дилемата дали да се потопи в зелените й очи, или да плъзга поглед надолу, по дългите й крака. И тази вечер Диклан й партнира, докато Конър седя безмълвен на пейката, опитвайки се да скрие интереса си към нея. След последния номер, двамата си тръгнаха. Конър отново ги последва до общежитието, но този път той забеляза, че тя не държи ръката на Диклан.