Джефри Арчър - Професионалистът

Започна работа като агент в Дирекцията по разработване на операции и бързо се издигна до неин заместник-директор. По време на службата си там успя да си спечели повече врагове, отколкото приятели, но, интересно, хората, които не я обичаха, изчезнаха от хоризонта твърде бързо — бяха или уволнени, или пенсионирани преждевременно. Когато я назначиха за директор, тя току-що бе навършила четиридесет. „Вашингтон Поуст“ я нарече „парашутист“, а букмейкърите правеха облози колко дни ще се задържи на поста. Не след дълго те смениха дните със седмици, а сетне — с месеци. Днес вече се обзалагаха дали тя няма да бие рекорда на Дж. Едгар Хувър във ФБР.

Скоро след като се настани в Белия дом, Лоурънс откри на какво е способна Декстър, за да го спре, в случай че навлезе в нейна територия. Поискаше ли информация по особено деликатни теми, често минаваха седмици, преди докладите да се появят на бюрото му. Те неизменно се оказваха дълги, скучни, разхвърляни и неактуални. Повикаше ли я в Овалния кабинет да хвърли допълнителна светлина върху въпросите, неизяснени в тези доклади, тя се правеше на глуха и няма. Ако я притиснеше проявяваше чудеса от изобретателност, за да печели време, явно разчитайки, че ще остане на поста си и след като мандатът му изтече.

Видя Хелън Декстър в най-ужасната й светлина, когато започна номинирането за свободното място във Върховния съд — тя непрестанно носеше папки в кабинета му, обясняваше изчерпателно защо един или друг от кандидатите е неприемлив.

Лоурънс се опита да лансира своя кандидат — един от най-старите му приятели. Дни преди да поеме поста той бе намерен обесен в дома си. По-късно Лоурънс откри, че строго секретната папка с досието на приятеля му бе изпратена до всички членове на Избирателната комисия в Сената, но никога не успя да установи кой е отговорен за това.

Анди Лойд го бе предупредил няколко пъти, че за да се опита да отстрани Декстър, ще са му необходими солидни доказателства, с които да убеди обществото, но всъщност по-лесно би могъл да докаже, че Майка Тереза има тайна банкова сметка в Швейцария, в която мафията редовно внася пари.

Лоурънс бе съгласен с преценката му. Но сега имаше чувството, че ако излезе наяве връзката на ЦРУ с убийството на Рикардо Гусман, връзка, която Декстър бе скрила от него, би успял да я накара да опразни бюрото си за броени часове.

Върна се на стола и натисна бутона под плота на бюрото си, което позволи на Анди Лойд да слуша разговора или да го запише, за да бъде прослушан по-късно вечерта. Лоурънс осъзна, че Декстър знае точно какви са намеренията му. Същевременно подозираше, че легендарната й ръчна чанта, с която тя не се разделяше, едва ли съдържа само червило, пудра и парфюм. Вероятно тя също записваше всяка дума, разменена между тях. Независимо от това, за архива си той се нуждаеше от нейната версия за случилото се.

— След като сте така добре информирана — започна президентът и седна, — вероятно ще можете да ме осведомите подробно за случилото се в Богота миналата събота.

Хелън Декстър не обърна никакво внимание на сарказма в гласа му и взе папката от скута си. На бялата й повърхност до знака на ЦРУ бе написано: „Строго секретно. Лично за президента“.

Лоурънс се зачуди на колко ли папки в нейния кабинет се чете: „Строго секретно. Само за директора“.

Тя отвори папката.

— От няколко източника бе потвърдено, че убийството е извършено от един човек — прочете тя.

— Ще ми кажете ли имената на тези източници? — рязко запита президентът.

— Нашето културно аташе в Богота — отвърна тя.

Лоурънс повдигна вежди. Половината културни аташета в посолствата на САЩ по света бяха поставени на постовете си от ЦРУ, просто за да докладват директно на Хелън Декстър. Мнозина от тях биха сметнали „Лешникотрошачката“ за блюдо в менюто на луксозен ресторант.

Президентът въздъхна.

— А той знае ли кой е наел убиеца?

Декстър прелисти няколко страници, извади снимка и я постави на бюрото. Президентът погледна към добре облечения мъж на средна възраст с вид на преуспяващ бизнесмен.

— Кой е този?

— Карлос Велес. Той ръководи втория по големина наркокартел в Колумбия. Естествено Гусман беше начело на най-големия.

— Велес бил ли е арестуван?

— За нещастие той е бил убит няколко часа след като полицията е получила заповед за арестуването му.

— Колко удобно.

Шефът на ЦРУ дори не се изчерви. „Невъзможно й е, помисли си президентът, все пак изчервяването предполага наличие на кръв.“