Джефри Арчър - Професионалистът

Меги още не знаеше, но Богота бе последната му мисия. По време на почивката им той щеше да й каже, че е повишен в службата и ще пътува по-малко.

— Ами сделката? — попита Меги. — Успя ли да я уредиш?

— Сделката ли? О, да, всичко стана по план — отвърна Конър. Този отговор бе най-близо до истината.

Конър започна да обмисля как ще прекара следващите две слънчеви седмици. Когато минаха покрай будката за вестници, малко заглавие в „Сидни морнинг хералд“ привлече погледа му.

Американският вицепрезидент ще присъства на погребение в Колумбия

Меги пусна ръката на мъжа си, едва когато излязоха от залата на свежия летен въздух и се отправиха към паркинга.

— Къде беше, когато избухна бомбата в Кейптаун? — запита Тара.

Койтър не бе споменал нищо за бомба в Кейптаун. Вечно ли щеше да е нащрек?

Той нареди на шофьора си да го откара до Националната галерия.

Когато колата потегли от входа за персонала на Белия дом, дежурният офицер от тайните служби в будката на охраната отвори металната порта и махна с ръка. Колата зави по Стейт Плейс и четири минути по-късно спря пред източния вход на галерията.

Той слезе, прекоси застланата с каменни плочи пътека и се изкачи по стъпалата. Щом стигна до най-горното стъпало, се извърна назад, сякаш за да се полюбува на огромната статуя на Хенри Мур от другата страна на площада, а всъщност, за да провери дали не го следят. Не можеше да е сигурен, не беше професионалист.

Влезе в сградата и зави наляво към голямото мраморно стълбище, водещо към галериите на втория етаж, където бе прекарал много часове през младостта си. Огромните зали бяха пълни с ученици, нещо обичайно за утрините през работните дни. Когато влезе в зала 71 и видя познатите творби на Хомер, Белоуз и Хопър 4 4 Хомер, Уинслоу (1836 — 1910) — американски живописец реалист; Белоуз, Джордж (1882 — 1925) — американски художник; Хопър, Едуард (1882 — 1967) — американски художник, един от представителите на попарта. — Б.ред. , се почувства като у дома си — чувство, което никога не бе изпитвал в Белия дом. Тръгна към зала 66, за да се полюбува още веднъж на „В памет на Шоу и 54-ти Масачузетски полк“ от Огъстъс Сейнт-Годенс 5 5 Сейнт-Годенс, Огъстъс (1848 — 1907) — американски скулптор, автор на паметника на Линкълн в Чикаго и на др. творби. — Б.ред. .

Когато за първи път видя внушителната творба, стоя пред нея като омагьосан не по-малко от час. Но днес й отдели няколко мига.

Не можеше да устои да не спира пред изложените произведения. Това му отне още четвърт час преди да стигне до Ротондата в центъра на сградата. Бързо премина край статуята на Меркурий, спусна се надолу по стълбите, покрай библиотеката, затича се по още едни стълби надолу и пое през подземния проход, за да стигне до западното крило. Изкачвайки се нагоре по още едно стълбище, той премина под голям подвижен полилей на тавана, проправи си път през летящите врати навън от зданието и стъпи на каменната настилка отпред. Сега бе уверен, че никой не го е проследил. Скочи на задната седалка в първото такси пред колонката. Погледна през прозореца и видя колата и шофьора си в далечния край на площада.

— „Ей Ви“ на „Ню Йорк авеню“.

Таксито зави наляво по „Пенсилвания“, сетне се отправи на север по Шеста улица. Той се опита да подреди мислите си, благодарен, че шофьорът не го занимава с мнението си за правителството или президента.

Таксито зави наляво по „Ню Йорк авеню“ и намали скоростта. Той подаде банкнота от десет долара и още преди колата да е спряла, излезе на улицата и затвори вратата, без да чака рестото.

Премина под червено-зелено-бяла тента, която не оставяше съмнения за италианския произход на собственика, и бутна вратата. Необходими бяха няколко секунди, за да привикнат очите му към полумрака в заведението. С облекчение видя в далечния край на залата самотната фигура на човека, с когото трябваше да се срещне. Седеше пред малка маса и въртеше в ръцете си полупразна чаша с доматен сок. Добре изгладеният му костюм не подсказваше с нищо, че е безработен. Въпреки че мъжът имаше атлетична фигура, преждевременно оплешивялата му глава го правеше да изглежда по-стар от посочената в досието му възраст. Очите им се срещнаха и човекът кимна. Той отиде до масата и седна срещу него.

— Казвам се Анди — започна той.

— Загадката, господин Лойд, е не кой сте, а защо началникът на президентския отдел „Кадри“ би искал да ме види — каза Крис Джаксън.