Джефри Арчър - Професионалистът

— Ами ако не го сторят? — запита Тара.

Стюарт се изненада, че тя очевидно никога не бе задавала този въпрос на баща си.

— Тогава се налага да извърша сам разследването — обясни Конър, — което прави случая особено опасен.

— Но ако полицията не постигне никакъв напредък, защо да не ви привлекат да им помогнете? Те сигурно знаят за вашия опит в тази област — каза Стюарт.

— Защото не е невероятно самата полиция да е въвлечена до известна степен.

— Не съм сигурна, че разбирам — каза Тара.

— Възможно е местната полиция да взема част от откупа — предположи Стюарт, — така че не биха се зарадвали на външна намеса. Възможно е дори да смятат, че чуждестранната компания може да си позволи да го плати.

Конър кимна. Стана му ясно защо Стюарт е получил работа в една от най-престижните адвокатски кантори по криминални дела в Сидни.

— Какво предприемате, ако сметнете, че местната полиция е решила да вземе част от откупа? — попита младежът.

Тара съжали, че не бе предупредила Стюарт да не прекалява с въпросите, въпреки че вече бе разбрала — австралиецът няма представа кога прекалява.

— В такъв случай веднага започвам преговори с похитителите, защото, ако клиентът бъде убит, знам, че следствието ще бъде претупано и престъпниците едва ли ще бъдат заловени.

— А когато преговаряте, с какво започвате най-напред?

— Добре, нека допуснем, че похитителят иска милион долара — похитителите винаги искат кръгла сума, обикновено в американски долари. Аз съм професионалист, целта ми е да направя най-добрата възможна сделка. Най-важното е да се убедя, че отвлеченият служител на компанията няма да бъде наранен. Но никога не бих започнал преговори, ако имам подозрения, че клиентът ми може да бъде пуснат, без да се платят парите. Колкото по-голям е откупът, толкова по-вероятно е престъпникът да повтори операцията след няколко месеца. Понякога отвлича повторно същия човек.

— Колко често сте стигали до преговори?

— При около петдесет процента от случаите. Въпросът е да разбереш дали имаш работа с професионалист. Колкото повече удължаваш преговорите, толкова по-вероятно е аматьорите да се уплашат, че ще ги заловят. На всичкото отгоре след няколко дни те обикновено започват да харесват човека, когото са отвлекли, така че им е почти невъзможно да се придържат към първоначалния план. При обсадата на перуанското посолство например се стигна до куриоза заложници и терористи да си направят турнир по шах. Терористите победиха тогава.

Тримата се засмяха, което помогна на Меги да се поотпусне.

— Аматьорите или професионалистите изпращат отрязани уши по пощата? — попита Стюарт с горчива усмивка.

— За щастие не работя за компанията, която водеше преговорите в случая с внука на господин Гети. Но дори когато си имам работа с професионалист, знам, че картите в ръката ми ще са по-силни. — Конър не бе забелязал, че съпругата и дъщеря му бяха престанали да пият кафетата си.

— Моля продължавайте — подкани го Стюарт.

— По-голямата част от отвличанията са работа на сам човек, и, въпреки че почти винаги е професионален престъпник, възможно е да няма опит в преговорите. Професионалните престъпници най-често са самоуверени. Въобразяват си, че могат да се справят с всичко. Също като адвокат, който мисли, че може да отвори ресторант само защото се храни три пъти на ден.

Стюарт се усмихна.

— Какво правят, когато разберат, че няма да получат митичния милион?

— Мога да говоря само за собствения си опит — отвърна Конър. — Обикновено връчвам само половината от исканата сума — в употребявани банкноти. Само веднъж се съгласих да дам цялата. Но в своя защита трябва да кажа, че в този конкретен случай консулът и дори премиерът на острова бяха взели част от откупа.

— Колко от похитителите се измъкват?

— От моите случаи през последните седемнадесет години само трима, което прави грубо осем процента.

— Не е зле. А колко клиенти сте изпуснали?

Стюарт навлизаше в територия, където дори Меги не бе посмяла да проникне. Тя се размърда неспокойно на стола си.

— Ако загубиш клиент, компанията те подкрепя максимално — каза Конър и замълча за малко. — Но не позволява на никого да се провали два пъти.

Меги се надигна от мястото си, обърна се към Конър и заяви:

— Отивам да плувам. Някой иска ли да дойде с мен?

— Аз пък искам пак да се пусна със сърфа — обади се Тара, нетърпелива да помогне на майка си в прекъсването на разпита.