Джефри Арчър - Професионалистът

— Колко пъти падна сутринта? — попита Конър, комуто също започна да се струва, че разговорът отива твърде далеч.

— Десетина или повече — отвърна Тара. — Това беше най-лошото. — Тя посочи голяма синина на дясното бедро.

— Защо я остави да отиде толкова далеч, Стюарт? — запита Меги, сядайки отново, за да огледа синината отблизо.

— Само така можех да я спася като истински герой.

— Нека те предупредя, Стюарт. Тя ще кара добре сърф до края на седмицата и сигурно в крайна сметка тя ще те спасява — каза Конър, смеейки се.

— Предполагам, че сте прав — съгласи се Стюарт. — Но в момента, в който това стане, ще й покажа едни специални скокове.

Меги видимо побледня и бързо погледна към Конър.

— Не се тревожете, госпожо Фицджералд — веднага добави Стюарт. — Ще се върнете в Америка много преди това.

Всички замълчаха. Никой от тях не искаше да му се напомня за този факт.

Тара хвана младежа за ръка.

— Хайде, Супермен, време е да открием друга вълна, от която да ме спасиш.

Стюарт скочи. Обръщайки се към Конър, той каза:

— Когато отвлека дъщеря ви, няма да искам откуп и няма да се договарям за никаква валута, дори за американски долари.

Тара се изчерви.

— Хайде — настоя тя и младежите се затичаха надолу по брега към водата.

— За пръв път смятам, че няма да се опитвам да преговарям — обърна се Конър към Меги, протягайки се усмихнато.

— Той е приятен младеж — съгласи се Меги и го хвана за ръката. — Жалко, че не е ирландец.

— Можеше да е по-зле — отбеляза Конър и стана от стола. — Можеше да бъде англичанин.

Меги се усмихна, когато тръгнаха на разходка по брега.

— Знаеш ли, тя не се прибра до пет сутринта.

— Не ми казвай, че още стоиш будна цяла нощ, когато дъщеря ти е на среща — засмя се Конър.

— Говори по-тихо, Конър Фицджералд, и се опитай да не забравяш, че това е нашето единствено дете.

— Вече не е дете, Меги. Тя е жена и след по-малко от година ще стане доктор Фицджералд.

— И естествено ти не се притесняваш за нея.

— Знаеш, че не е вярно — отрече Конър и я прегърна. — Но ако нямаше връзка със Стюарт — което не е моя работа — то положението можеше да е по-лошо.

— Аз не спах с теб до деня, в който се оженихме, и дори след като ми казаха, че си изчезнал във Виетнам, никога не погледнах друг мъж. Макар че не ми липсваха предложения.

— Зная, скъпа — каза Конър, — но тогава вече си знаела, че съм незаменим.

Конър пусна жена си и побягна към вълните, стараейки се да си осигури преднина. Когато Меги все пак го настигна, беше останала без дъх.

— Диклан О’Кейси ми предложи брак много преди…

— Зная, скъпа — отвърна той, взирайки се в зелените очи и отмятайки кичур коса от челото й. — Не минава и ден, без да съм благодарен, че ме чака. Това ме крепеше, когато бях затворен в Нам. Това и мисълта за Тара.

Думите му напомниха на Меги за мъката, изпитана след всяко помятане, за ужаса при мисълта, че повече не може да има деца. Тя бе израснала в голямо семейство и искаше да има много деца. Никога нямаше да приеме простата философия на майка си — че такава е Божията воля.

Докато Конър бе във Виетнам, тя прекара много щастливи часове с Тара. Но в мига, в който той се върна, малката госпожица му подари сърцето си и въпреки че обичаше много дъщеря си, Меги знаеше, че никога няма да се радва на такава близост, каквато Тара имаше с баща си.

Когато Конър постъпи в „Мериленд иншурънс“, Меги бе озадачена. Смяташе, че Конър ще работи подобно на баща си като блюстител на закона. По-късно той й обясни за кого всъщност ще работи. Без да навлиза в подробности, подчерта значението да си НОП (Неофициален офицер под прикритие). Тя пазеше тайната му вярно вече толкова години. Понякога й бе неудобно, че не може да обсъжда работата на съпруга си с приятели и колеги. Утешаваше се, че съпрузите на някои жени говорят безкрай за проблемите си в службата, с което досаждат на всички. Такъв беше техният необикновен живот, който искаха да запазят в тайна.

Всичко, за което Меги мечтаеше, бе един ден дъщеря й да срещне някого, готов да чака на пейка в парка цяла нощ, само за да види как тя дърпа завесата.

Джаксън запали цигара и внимателно заслуша всяка дума на мъжа от Белия дом. Нито веднъж не направи опит да го прекъсне.

Когато свърши с предварително подготвената си реч, Лойд отпи от чашата с минерална вода и зачака първия въпрос на бившия заместник-директор на ЦРУ.

Джаксън загаси цигарата.

— Мога ли да попитам защо смятате, че съм най-подходящият човек за задачата?