Джефри Арчър - Професионалистът

— А в каква област по-точно работите? — попита Стюарт Маккензи.

Меги погледна съпруга си, знаейки колко му е неприятно да го разпитват за професионалния му живот.

Конър разбра, че Тара не е предупредила младия, влюбен в нея мъж, да не обсъжда работата на баща й.

Не си спомняше да се е наслаждавал повече на някой обяд. Риба, уловена часове преди да бъде сервирана в малкото кафене на брега. Плодове, отглеждани очевидно без изкуствени торове. Искаше му се да се надява, че бирата се изнася и във Вашингтон. Конър отпи глътка, преди да се облегне и да се загледа в сърфистите на около сто метра пред тях. Съжаляваше, че не е открил този спорт преди двадесет години. Стюарт се бе учудил колко е добър бащата на Тара, когато го видя на сърфа за пръв път. Макар Конър да му каза, че тренира два-три пъти седмично, истината бе, че поне два-три пъти на ден се качваше върху дъската.

Въпреки че никой не можеше да бъде достатъчно добър за дъщеря му, Конър трябваше да признае, че през последните няколко дни се радва на компанията на младия адвокат.

— Аз съм в застрахователния бизнес — отвърна, тъй като смяташе, че дъщеря му е казала точно това на Стюарт.

— Да, Тара спомена, че сте старши служител, но не навлезе в подробности.

Конър се усмихна.

— Така е, защото съм специалист по отвличанията и откупите и имам същото отношение към доверието на клиентите си, каквото и ти като адвокат.

Чудеше се дали този отговор би възпрял младия австралиец да продължи темата. Не стана така.

— Изглежда много по-интересно от повечето мои тривиални случаи, по които давам съвети — каза Стюарт, очевидно очаквайки да изкопчи нещо повече.

— Деветдесет процента от това, което правя, е рутина и скука — каза Конър. — Всъщност подозирам, че имам много повече работа с документация, отколкото ти.

— Но аз не пътувам до Южна Африка.

Тара хвърли тревожен поглед към баща си. Страхуваше се да не се разсърди, че тази информация е стигнала до сравнително чужд човек. Но Конър не показа признаци на раздразнение.

— Да, трябва да призная, че работата ми има едно-две предимства.

— Ще нарушите ли тайната на клиента, ако ми разкажете един по-типичен случай?

Меги тъкмо се готвеше да се намеси с дежурна фраза, използвана многократно в миналото, когато Конър отговори на запитването:

— Компанията, за която работя, представя няколко клиента — корпорации с определени интереси в чужбина.

— Защо тези корпорации не използват компании от съответната държава? Сигурно местните фирми имат по-добър поглед върху нещата в страната.

— Кон — прекъсна разговора Меги, — мисля, че си изгорял. По-добре да се върнем в хотела, преди да заприличаш на варен рак.

Конър се развесели от неубедителната й намеса, та нали само преди половин час го бе накарала да си сложи шапка.

— Нещата никога не са толкова прости — обърна се той към младия адвокат. — Вземи например „Кока-Кола“, която, трябва да подчертая, не е наш клиент. Те имат офиси по цял свят, дават работа на десетки хиляди хора. Във всяка страна имат директори, повечето от които са семейни.

Меги не можеше да повярва, че Конър позволи разговорът да отиде толкова далеч. Те бързо се доближаваха до въпроса, който винаги спираше по-нататъшните запитвания.

— Но в Сидни имаме хора, квалифицирани да вършат подобна работа — възрази Стюарт, навеждайки се напред, за да сипе още кафе на Конър. — Все пак отвличането и откупите не е нещо непознато дори за Австралия.

— Благодаря — каза Конър.

Той отпи глътка кафе, докато обмисляше отговора си. Стюарт не се поколеба да го подложи на кръстосан разпит — като добър адвокат той търпеливо чакаше с надежда, че свидетелят ще направи непредпазливо изявление.

— Истината е, че никога не ме викат, освен ако нямат затруднения.

— Какви затруднения?

— Да кажем например, че компания, която ни е клиент, има големи инвестиции в държава, където престъпността е нещо обикновено. Да речем, че отвлекат председателя на тази компания, въпреки че е по-вероятно да похитят съпругата му, защото тя е охранявана далеч по-малко.

— Тогава се намествате вие, така ли?

— Не, не непременно. Все пак местната полиция обикновено има добър опит при справянето с подобни проблеми, пък и не обича външна намеса, особено когато идва от Щатите. Често не правя нещо повече от това, да отлетя за съответната страна и да проведа лично разследване. Ако съм посещавал тази част на света преди и съм си създал връзки с местната полиция, може да ги информирам, че съм там, но дори тогава изчаквам те да ме поканят да им сътруднича.