Джефри Арчър - Професионалистът

Тара отвърна на усмивката му. Откакто се помнеше, той бе центърът на нейния свят. Никога не бе мислила, че може да срещне мъж, който да заеме мястото му, а сега, когато наистина го бе намерила, с облекчение откри каква поддръжка й оказваше баща й. Майка й създаваше неизмеримо повече проблеми.

Тара знаеше, че ако майка й можеше да й се наложи по някакъв начин, тя все още щеше да е девственица и все още щеше да живее у дома. В единадесети клас Тара бе престанала да вярва, че ако целунеш момче, ще забременееш. Научи го, когато нейна съученичка й даде поомачкана книжка със заглавие „Радостта от секса“. Всяка вечер, свита под одеялото с фенерче в ръка, Тара прелистваше страниците.

Но едва след завършването на „Стоун Ридж“ тя загуби девствеността си — и ако останалите от класа й казваха истината, то тя беше последната. Тара бе заминала с родителите си на дълго обещаваното посещение в родното място на прадядо й. Бе се влюбила в Ирландия и хората й в мига, в който се приземиха в Дъблин. Докато вечеряха в хотела още първия ден, тя каза на баща си, че не може да разбере защо толкова много ирландци напускат родината си и емигрират.

Младият сервитьор, който ги обслужваше, погледна към нея и изрецитира:

— Ирландия е вечно недоволна.

Ти казваш туй? Душата ти е болна.

Ирландия щастлива ще е веч,

когато служим й с перо и меч.

— Уолтър Савидж Ландор — изчурулика Меги. — Но знаете ли следващия куплет?

Сервитьорът се поклони.

— „Тара стана толкова висока…“ — започна той.

Тара се изчерви, а Конър избухна в смях. Сервитьорът ги погледна объркан.

— Така се казвам — обясни Тара.

Младежът отново се поклони, преди да отнесе чиниите. Докато баща й уреждаше сметката, а майка й си взимаше палтото, сервитьорът покани Тара на едно питие в „Галахър“, след като свърши смяната му. Тя с удоволствие се съгласи.

Прекара следващите няколко часа, гледайки стари филми в стаята си, преди да се измъкне по стълбите в полунощ. „Галахър“ бе само на неколкостотин метра надолу по пътя и когато Тара влезе, видя Лайм да я чака до бара. Тя не бе изненадана от факта, че той работи като сервитьор през ваканцията, а иначе е студент последна година в колежа „Тринити“, където изучава ирландски поети. Лайм остана учуден и същевременно възхитен, че тя може да цитира Йейтс, Джойс, Уайлд и Синдж 6 6 Джойс, Джеймс (1882 — 1941) — ирландски писател; Синдж, Джон Милингтън (1871 — 1909) — ирландски драматург; Уайлд, Оскар (1851 — 1900) — известен британски писател и драматург, ирландец по произход. — Б.ред. толкова добре.

Когато я изпрати до стаята й няколко часа по-късно, той я целуна нежно по устните и попита:

— Колко време ще останеш в Дъблин?

— Още два дни — отвърна тя.

— Тогава да не губим нито миг.

След три нощи, през които тя почти не спа, Тара замина за родното място на Оскар в Килкени, чувствайки се достатъчно опитна да добави една-две бележки под линия в „Радостта от секса“.

На тръгване Лайм донесе саковете им до наетата кола, Конър му даде голям бакшиш и му благодари, а Тара се изчерви.

През втората година от следването си в Станфорд, Тара имаше нещо подобно на връзка с един студент по медицина. Но щом той предложи да се оженят, тя осъзна, че не иска да прекара остатъка от живота си с него. По отношение на Стюарт не й бе необходим толкова дълъг срок, за да стигне до точно обратното заключение.

Те се запознаха, след като връхлетяха един върху друг. Грешката бе нейна — не видя, че бе пресякла неговия път, докато той се спускаше по голяма вълна. Сблъсъкът бе неминуем. Стюарт я извади от водата и Тара очакваше да й се скара, че не е внимавала.

Той обаче се усмихна и каза:

— В бъдеще се опитай да избягваш големите вълни.

Тя повтори номера още същия следобед, но този път умишлено, и той го разбра.

Стюарт се засмя и каза:

— Не ми оставяш голям избор. Или трябва да започна да ти давам уроци, или да отидем да пием кафе. Иначе следващата ни среща може да бъде в местната болница. Какво предпочиташ?

— Нека започнем с кафето.

Тара бе пожелала Стюарт още същата нощ, но се въздържа. Десет дни по-късно, когато трябваше да си тръгне, й се искаше да не бе го карала да чака три дни. До края на седмицата…

— Говори вашият капитан. Започваме спускането към Лос Анджелис.

Меги се събуди стреснато, потърка очи и се усмихна на дъщеря си.

— Заспала ли съм? — попита тя.

— Не преди самолета да излети — отвърна Тара.

След като взеха багажа си, Тара се сбогува с родителите си и тръгна да открие своя свързващ полет със Сан Франциско. Когато изчезна в тълпата, Конър каза на Меги: