Джефри Арчър - Професионалистът

— Няма да се учудя, ако вземе първия самолет обратно към Сидни.

Меги кимна.

Отправиха се към залата на вътрешни линии и се качиха на борда на самолета. Този път Меги заспа дори преди да завърши видеофилма за предпазните мерки. Докато летяха над Щатите, Конър се опита да не мисли за Тара и Стюарт, а да се концентрира върху това, което трябва да свърши, когато пристигнат във Вашингтон. След три месеца щяха да го отпишат от списъка на действащите офицери, а все още нямаше представа в кой отдел ще го преместят. Страхуваше се, че ще му предложат чиновническа работа в централата, например да изнася лекции пред младите офицери под прикритие, да споделя опита си с тях. Вече бе предупредил Джоан, че ще напусне, ако не му предложат нещо по-интересно. Не беше създаден за учител.

През последната година се говореше за повишение, но това беше преди шефът му необяснимо да напусне. Въпреки двадесет и осем годишната си служба и няколкото похвали, Конър бе наясно, че след като Крис Джаксън вече не е на работа, неговото собствено бъдеще едва ли ще се окаже толкова сигурно, колкото си бе представял.

— Сигурен ли си, че може да се има доверие на Джаксън?

— Не, господин президент, не съм. Но съм уверен в едно. Джаксън мрази — повтарям — мрази Хелън Декстър също толкова, колкото и ние.

— Добре, това може да се приеме като препоръка — съгласи се президентът. — Какво друго те накара да го избереш? Ако омразата към Декстър е най-важното изискване човек да се заеме с работата, която предлагаме, вероятно броят на желаещите да я получат ще е доста голям.

— Той притежава и другите качества, които търсех. Ето досието му. Бил е офицер във Виетнам, оглавявал е контраразузнаването, да не говорим за безупречната му репутация като заместник-директор на ЦРУ.

— Тогава защо напусна така неочаквано, след като пред него имаше възможности за обещаваща кариера?

— Подозирам, че Декстър е на мнение, че кариерата му е твърде обещаваща, поради което е сериозен претендент за мястото й.

— Ако успее да докаже, че заповедта за убийството на Рикардо Гусман е нейна, наистина има шансове да заеме поста й. Изглежда, си избрал най-подходящия човек за тази работа, Анди.

— Джаксън ми каза, че има един още по-добър от него.

— Тогава нека го включим — съгласи се президентът.

— Имах същата идея, но се оказа, че той вече работи за Декстър.

— Е, поне няма да знае, че Джаксън работи за нас. Какво друго би могъл да знае?

Лойд отвори папката си и подробно го информира за разговора му с бившия заместник-директор на ЦРУ.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че трябва да стоя със скръстени ръце, докато Джаксън направи нещо?

— Такива бяха условията му, господин президент. Настоя той да се занимае с убийството, но имам чувството, че Джаксън не е човек, който си губи времето.

— Дано да е така, защото с всеки изминал ден все повече не мога да понасям Декстър. Да се надяваме, че този човек ще ни снабди с достатъчно информация, за да я обесим публично. Ще ми се екзекуцията да се състои в розариума.

Лойд кимна.

— Това може да ни донесе двойно предимство — ще накараме повече републиканци да гласуват за нас и за проектозакона за намаляване на уличната престъпност и на пътните произшествия.

Президентът се усмихна.

— Кой е следващият в програмата? — запита той.

Лойд погледна часовника си.

— Сенатор Бедел ви очаква от известно време във фоайето.

— Какво иска този път?

— Да разговаряте за последната му серия от поправки по законопроекта за ограничаване на въоръжението.

Президентът се намръщи.

— Забеляза ли колко много точки натрупа Жеримски при последното социологическо проучване?

Меги грабна телефонната слушалка, веднага щом влезе в малката къща в Джорджтаун. Конър се зае да разопакова багажа, слушайки едностранния разговор между жена му и дъщеря му.

— Обаждам ти се, за да знаеш, че сме се върнали. — Меги се опита да бъде съвременна майка.

Конър се усмихна на неубедителността й. Тара бе твърде съобразителна, за да се хване на уловката, но се включи в играта.

— Благодаря, че се обади, мамо. Радвам се да те чуя.

— Всичко ли е наред? — попита Меги.

— Да — отвърна Тара и започна да уверява майка си, че няма да извърши нищо необмислено.

Когато през следващите няколко минути Меги бе убедена, Тара попита:

— Татко там ли е?

— Да, до мен — подаде слушалката на Конър, който седеше от другата страна на леглото.