Джефри Арчър - Професионалистът

— Затова ли по време на обяда бе толкова необщителен?

— Не. Смятам, че имаме доста по-голям проблем за разрешаване — заяви Лойд. — Видяхте ли последния доклад на Декстър? Оставих го вчера на бюрото ви.

— Не, не съм — отвърна президентът. — Прекарах по-голямата част от деня в разговори с Лари Харингтън в Държавния департамент.

Той отвори папката с емблемата на ЦРУ и започна да чете.

Три пъти възкликна: „Проклятие!“, преди да стигне до втората страница. Когато прочете и последния ред, лицето му пребледня. Вдигна поглед към най-стария си приятел:

— Предполагах, че Джаксън работи за нас.

— Така е, господин президент.

— Тогава как може Декстър да твърди, че той е извършил убийството в Колумбия, че после е заминал за Санкт Петербург с намерението да убие Жеримски?

— По този начин тя иска да се разграничи от всички тези събития и оставя на нас да обясним най-напред защо сме наели Джаксън. Досега сигурно е напълнила цяла стая с папки, с чиято помощ да докаже, че Джаксън е убил Гусман, както и всичко останало, в което иска да убеди света, че той е сторил. Само погледнете тези снимки, които ни предоставя. Джаксън е в някакъв бар в Богота и подава пари на шефа на полицията. Това, което не е отразено в информацията й, е, че тази среща се е състояла почти две седмици след убийството. Никога не забравяйте, сър, че ЦРУ са ненадминати, когато се налага да прикрият своите действия.

— Не за това се тревожа — възрази президентът. — Какво ще кажеш за твърдението на Декстър, че Джаксън се е върнал в САЩ и работи за руската мафия?

— Много е удобно, нали? — възкликна Лойд. — Ако нещо се случи по време на посещението на Жеримски, тя вече е подготвила човек, който да поеме удара.

— Тогава как ще обясниш факта, че Джаксън е бил снет от охранителна камера в Далас преди няколко дни, когато купувал пушка, почти идентична с тази, която са използвали за убийството на Гусман?

— Много просто — изрече Лойд. — Когато веднъж осъзнаеш, че това всъщност не е Джаксън, всичко си идва на мястото.

— Ако не е Джаксън, тогава кой по дяволите е този?

— Конър Фицджералд — тихо отвърна Лойд.

— Но ти ми каза, че Фицджералд е бил арестуван и обесен в Санкт Петербург. Ние дори обсъждахме как да го измъкнем.

— Зная, сър, но това беше изключено след избирането на Жеримски за президент. Освен…

— Освен какво?

— Освен ако Джаксън не е заел мястото му.

— Защо, за бога, би направил такова нещо?

— Спомняте ли си, че Фицджералд е спасил живота на Джаксън във Виетнам. Когато Фицджералд се върна от войната, Джаксън го внедри в ЦРУ. През следващите двадесет и осем години той служи на ЦРУ и си спечели репутация на уважаван офицер. Сетне, за една нощ, той изчезва и името му е заличено в техните архиви. Секретарката му, Джоан Бенет, работила с него в продължение на деветнадесет години, неочаквано загива в мистериозна катастрофа с кола, когато е на път към съпругата на Фицджералд. После съпругата и дъщеря му също тайнствено изчезват. Междувременно мъжът, на когото възлагаме задача да открие какво се е случило, е обвинен в убийство и в измама на най-близкия си приятел. Но колкото и внимателно да търсим в докладите на Декстър, няма да открием нито една справка за Конър Фицджералд.

— Откъде знаеш всичко това, Анди? — попита Лоурънс.

— От Джаксън, той ми се обади от Санкт Петербург, когато Фицджералд бе арестуван.

— Имаш ли запис на този разговор?

— Да, сър.

— Проклятие — повтори Лоурънс. — Пред Декстър Дж. Едгар Хувър изглежда като невинно девойче.

— Ако допуснем, че Джаксън е бил обесен в Русия, излиза, че в Далас е бил Фицджералд. Купил е пушка, с която сигурно отново ще извърши убийство.

— Този път аз ли съм целта му? — тихо попита Лоурънс.

— Не вярвам, господин президент. Това е единственото, в което мога да се съглася с Декстър. Мисля, че все още целта е Жеримски.

— Мили боже! — възкликна Лоурънс, отпускайки се на стола. — Но защо честен човек, с добра репутация и семейство като на Фицджералд, ще се замеси в подобна мисия? Просто няма логика.

— Напротив, има, ако мъжът вярва, че заповедта да убие Жеримски идва направо от вас.

Жеримски закъсняваше, когато самолетът му отлетя от Ню Йорк към Вашингтон, но той бе в добро настроение. Речта му пред ООН бе посрещната добре, а обядът с генералния секретар бе описан в комюникето, издадено от секретариата, като „продуктивен“.

По време на посещението си в „Метрополитън“ този следобед, Жеримски не само можа да спомене руски художник, който бе правил изложби в една от горните галерии, но когато излезе от музея, той изостави маршрута си и за ужас на тайните служби се разходи по Пето авеню, като се здрависваше с хората, тръгнали да пазаруват за Коледа.