Джефри Арчър - Професионалистът

— Добре дошли в САЩ, господин президент.

— Благодаря, Том — отвърна Жеримски, обърквайки го веднага.

Лоурънс се обърна да представи държавния секретар.

— Приятно ми е да се запознаем, Лари — поздрави го Жеримски.

Руският президент изглеждаше все така обезоръжаващо любезен и приятелски настроен при представянето на другите официални лица — министъра на отбраната, министъра на търговията, съветника по националната сигурност. Когато стигна до края на редицата, Лоурънс докосна лакътя му и го поведе към подиума. Щом прекосиха пистата, американският президент се наведе и му прошепна:

— Ще кажа само няколко приветствени думи, а после вероятно вие ще пожелаете да отговорите, господин президент.

— Моля ви, наричайте ме Виктор — настоя Жеримски.

Лоурънс се качи на подиума, извади лист хартия от вътрешния си джоб и го постави на катедрата.

— Господин президент! — започна той, но сетне, обръщайки се, се усмихна и рече: — Виктор, най-напред искам да ви поздравя с добре дошъл в Америка. Днес се открива нова ера в отношенията между нашите две велики страни. Вашата визита в САЩ е предвестник на…

Конър седеше пред трите телевизионни екрана и наблюдаваше церемонията, пряко предавана от главните телевизионни станции. Тази нощ щеше да гледа записите отново и отново. Охраната бе по-многобройна, отколкото бе очаквал. Тайните служби, изглежда, бяха вдигнали на крак цяла дивизия да пази двамата президенти, но нямаше следа ни от Гутенбърг, ни от други агенти на ЦРУ. Конър подозираше, че тайните служби все още не знаят, че един потенциален убиец е на свобода.

Той съвсем не се изненада, че пушката, купена в Далас, не стигна до местоназначението си. Двамата мафиоти бяха направили всичко възможно, за да облекчат задачата на ЦРУ, само дето не се бяха обадили на секретния телефонен номер на управлението. Ако беше заместник-директор, Конър би им позволил да отнесат пушката, за да го отведат до човека, който ще я използва. Очевидно Гутенбърг бе решил, че отстраняването на оръжието е по-важно. Навярно бе прав. Конър не би рискувал отново да купува пушка. Трябваше да измисли нов, алтернативен план.

След епизода в „Мемфис Мериот“ стана ясно, че Алексей Романов няма желание да поема вина, ако нещо се обърка, така че сега Конър имаше пълен контрол върху цялата подготовка на убийството. Тези, които го следяха, спазваха почтителна дистанция, макар никога да не го изпускаха от погледа си — в противен случай тази сутрин щеше да е във военновъздушната база „Ендрюс“. Въпреки че можеше лесно да се отърве от тях, Конър беше потресен от отношението им към провала, когато научи, че далаския мафиотски бос бе отсякъл ръката на останалия жив от мъжете, пренасящи пушката, така че да не повтори грешката си.

Президентът завърши словото си и получи аплодисменти, които прозвучаха вяло в голямото открито пространство. Той отстъпи встрани, за да даде възможност на Жеримски да говори, но когато руският президент зае мястото му се оказа, че трибуната е твърде висока и той не се вижда зад микрофоните. Конър бе уверен, че пресата ще напомня на Лоурънс през следващите четири дни грешката трибуната да бъде съобразена само с неговия висок ръст. Вероятно Жеримски щеше да реши, че това е направено тенденциозно. Чудеше се чия ли глава ще падне по-късно същия ден.

Да застреляш висок мъж е много по-лесно, отколкото дребен, с ръст само един и шестдесет и пет, размишляваше Конър. Оглеждаше агентите, определени да пазят Жеримски по време на визитата му. Той познаваше четирима, но знаеше, че и останалите не се отличават от тях по професионализъм. Можеха да уцелят мъж от триста стъпки и да обезоръжат нападател с един удар. Конър знаеше, че зад черните слънчеви очила очите им безспир оглеждат наоколо.

Макар Жеримски да бе полускрит за хората, които стояха на пистата, думите му можеха да бъдат чути ясно. Конър бе озадачен, когато откри, че грубиянският заплашителен маниер, който използваше в Москва и Санкт Петербург, бе заменен от далеч по-примирителен тон. Той благодари на „Том“ за топлия прием и обяви увереността си, че посещението му ще се окаже плодотворно за двете нации.

Конър не вярваше, че Лоурънс би се заблудил от външния показ на топлота. Едва ли точно сега и тъкмо тук руският президент би позволил на американците да открият истинските му намерения.

Докато Жеримски продължаваше да чете речта си, Конър прегледа четиридневния маршрут, подготвен от Белия дом и публикуван минута по минута във „Вашингтон Поуст“. От дългогодишния си опит знаеше, че дори много добре планирани, подобни програми рядко успяваха да спазват първоначалните графици. Трябваше да допусне, че може да се случи нещо неочаквано — и той трябваше да направи всичко възможно това да не стане в момента, в който той се прицелва.