Джефри Арчър - Професионалистът

— По-голямата част — призна Меги. — Но това е логично, тъй като ги препрочитам почти всяка вечер преди лягане.

— Скъпи, все още имаш какво да научиш за ирландците — отбеляза Тара. — Опитай се да си припомниш още някои думи.

Стюарт се замисли за миг. „Котловина“ изникна в ума му.

— „Котловина“ — триумфално изрече той.

— „През котловини и хълмове минавах“ — досети се веднага Меги.

— Да, така беше.

— Значи не към Холандия сме се насочили — констатира Тара.

— Престани да се шегуваш — закачливо я упрекна Стюарт.

Той отново се съсредоточи.

— „Приятели“ — каза колебливо.

— „Приятелите нови срещат се със старите“ — незабавно изрецитира Меги.

— Значи ще срещнем нов приятел в нова страна — опита се да обобщи Тара.

— Но кой? И къде? — запита Меги, докато самолетът продължаваше да лети в мрака.

Миг след като прочете спешното съобщение, Гутенбърг набра един телефонен номер в Далас. Когато Хардинг се обади, заместник-директорът на ЦРУ властно изрече:

— Опишете го!

— Висок е някъде над метър и осемдесет. Носеше шапка и не видях цвета на косата му.

— Възраст?

— Петдесет. Плюс, минус две години.

— Очи?

— Сини.

— Облекло?

— Спортно сако, панталони в цвят каки, синя риза, мокасини, без вратовръзка. Спортно-елегантен. Предположих, че е един от нашите, докато не забелязах, че е придружен от двама известни местни мафиоти. Той се правеше, че не ги забелязва. С него беше висок млад мъж — той не си отвори устата, но плати пушката в брой.

— Първият мъж съвсем ясно поиска именно тази модификация на пушката, нали?

— Да. Сигурен съм, че знаеше точно какво търси.

— Добре, приберете банкнотите — може би ще успеем да свалим отпечатъци от тях.

— Излишно е, върху тях няма да откриете негови отпечатъци — уверено заяви Хардинг. — Младият мъж плати, а един от мафиотите взе пушката и я изнесе от магазина.

— Явно не са посмели да рискуват, като я прекарат през митническия контрол на летището — отбеляза Гутенбърг. — Двамата главорези трябва да са били куриери. С какво име се подписа той на формулярите?

— Грегъри Пек Редфорд.

— А какъв документ представи?

— Шофьорска книжка от Вирджиния. Адресът и датата на раждане съвпаднаха, когато проверихме осигурителния номер.

— Мой агент ще бъде при вас до един час. Изпратете ми по електронната поща всички подробности, които са ви известни за двамата мафиоти. Ще ми е нужен компютърен портрет на главния заподозрян.

— Няма да се наложи — категоричен бе Хардинг.

— Защо?

— Защото цялата продажба е заснета на видеолента.

Гутенбърг не можеше да види доволната усмивка на Хардинг, когато добави:

— Дори вие не бихте забелязали камерата в магазина.

Стюарт продължаваше да изцежда паметта си:

— „Ще открия“ — изговори той.

— „Ще открия тя къде отиде“ — цитира Меги с усмивка.

— Ще срещнем нов приятел, в нова страна, и татко ще ни открие — ведро разтълкува поезията Тара. — Не си ли спомняш още нещо?

— „Светът се срива…“

— „… и отново се съгражда“ — довърши Меги.

Мъжът, изтръгнал книгата от ръцете на Стюарт, се появи отново.

— Сега ме изслушайте много внимателно — нареди той, без да сяда и гледайки ги отвисоко. — На мен ми е все едно, но ако искате да оцелеете, трябва да следвате инструкциите ми дословно. Разбрано?

Стюарт се взря в очите на мъжа и изобщо не се усъмни, че му е съвсем безразлично какво ще стане с тях, важното беше да си свърши работата. Той кимна.

— Така — продължи мъжът. — Когато самолетът се приземи, отивате направо при конвейерната лента, взимате багажа си и преминавате през митницата и паспортния контрол, без да привличате вниманието на никого. Няма, повтарям, няма да ползвате дори тоалетните. Когато влезете в залата за пристигащи, ще бъдете посрещнати от двама мъже. Те ще ви отведат до къщата, където ще останете известно време. Пак ще се срещнем с вас довечера. Ясно ли е?

— Да — отговори Стюарт за тримата.

— Ако някой от вас има глупостта да избяга или се опита да търси помощ, госпожа Фицджералд ще бъде убита веднага. Ако тъкмо тя е избягала, ще избера един от вас двамата. — Той погледна към Тара и Стюарт. — Това са условията, с които господин Фицджералд се съгласи.

— Не е възможно — започна Меги. — Конър никога не би…

— Смятам, госпожо Фицджералд, че за в бъдеще ще е по-разумно да позволите на господин Фарнам да говори от името на всички ви — обърна се към нея мъжът.