Джефри Арчър - Професионалистът

— Нямам представа къде отиваме и защо, но нещо ме кара да мисля, че всичко това е свързано с Конър.

Меги кимна, след което им разказа всичко, което бе успяла да разбере след смъртта на Джоан.

— Все пак ми се струва, че хората, които ни задържат, не са от ЦРУ. Аз казах на Гутенбърг, че ако отсъствам седем дни, видеокасета ще бъде изпратена на медиите.

— А може би вече са я намерили — усъмни се Стюарт.

— Не, това е невъзможно. — Меги бе категорична.

— Тогава кои са тези хора? — започна да се изнервя Тара.

Никой не можа да намери отговор на този въпрос. Стюардесата се появи отново и прибра подносите.

— Има ли нещо, за което да се хванем? — запита Меги, след като стюардесата се отдалечи.

— Има. Една книжка с поеми на Йейтс, която някой е поставил в джоба ми — отвърна Стюарт.

Тара забеляза, че Меги се стресна.

— Какво ти е? — разтревожено се обърна тя към майка си, очите й се бяха напълнили със сълзи.

— Нима не разбирате какво означава това?

— Не — каза Тара учудено.

— Баща ти сигурно е жив. Дай да видя книгата — настоя Меги. — Може би е оставил кодирано съобщение.

— Не е у мен — каза Стюарт. — Едва я бях отворил, когато един здравеняк дойде откъм пилотската кабина и ми я изтръгна от ръцете. Но забелязах, че има подчертани думи.

— Какви думи? — развълнувано попита Меги.

— Не ми говореха нищо.

— Няма значение. Не помниш ли някоя от тях?

Стюарт затвори очи и се опита да се съсредоточи.

— Сетих се. „Щастлив“.

Меги се усмихна:

— „Бих бил щастлив в живота си отново и отново да живея…“

Самолетът наистина се приземи в Далас навреме и друго бяло БМВ чакаше Конър и Романов пред летището. Дали мафията нямаше някоя важна работа и тук? Конър се замисли. Двамата здравеняци, които ги посрещнаха, приличаха на състезатели по свободна борба. Под якетата им се очертаваха кобурите.

Дано клонът им в Кейптаун да е нов и здравеняците там да са по-радушни. Той лично не вярваше, че Карл Койтър, от двадесет години главен агент на ЦРУ в Южна Африка, не би могъл да се оправи с подобни на тези наивници тук.

Шофирането до центъра на Далас им отне малко повече от двадесет минути. Конър, седнал на задната седалка, мълчеше. Предчувстваше, че скоро ще се изправи срещу човек с може би тридесетгодишен стаж в ЦРУ. Даваше си сметка, че това беше най-големият риск, който поемаше, откакто се върна в родината. Но ако руснаците държаха той да изпълни ангажимента си към тях, трябваше да използва единственото оръжие, подходящо за убийството на един от най-охраняваните мъже в света.

Продължиха пътуването в мълчание до оръжейния магазин „Хардинг“, известен с богатия си военен арсенал. Конър бързо влезе вътре. Романов и двамата нови придружители го последваха. Отиде до един от щандовете, докато руснаците се загледаха в изложените автоматични пистолети.

Конър се огледа. Трябваше да изглежда, че избира оръжие много внимателно. В никакъв случай не биваше да проличи какво е намислил. Налагаше се проучването да е бързо и дискретно, но пълно. Набитото му око след секунди го убеди, че в магазина няма камери за наблюдение на клиентите.

— Добър ден, сър — поздрави млад продавач, облечен с дълго кафяво сако. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Пристигнах тук на почивка и смятам да ходя на лов. Искам да си купя пушка.

— Избрахте ли си някакъв модел?

— Да, „Ремингтон 700“.

— Да, сър, веднага ще ви предложа.

— Искам обаче някои екстри — добави Конър.

Младият продавач се поколеба.

— Моля, изчакайте един момент, сър.

Той изчезна зад едно перде в задната стая.

Малко по-късно пердето се дръпна и се появи по-възрастен мъж, също облечен в дълго, кафяво сако. Конър се изненада неприятно. Надяваше се да купи оръжието, без да се среща с Джим Хардинг.

— Добър ден — поздрави мъжът, взирайки се в клиента си. — Разбирам, че ви интересува „Ремингтон 700“ — мъжът направи кратка пауза — плюс екстри.

— Да — отвърна Конър. — Един приятел ви препоръча.

— Вашият приятел сигурно е професионалист — натърти Хардинг.

Веднага щом думата „професионалист“ бе произнесена, на Конър му стана ясно, че го изпитват. Ако не знаеше, че Хардинг е безспорен експерт по отношение на оръжията, той би напуснал магазина веднага.

— Какви екстри желаете, сър? — запита Хардинг, без да изпуска от погледа си зениците на Конър.

Конър описа подробно оръжието, което бе оставил в Богота. Внимателно следеше за някаква реакция. Лицето на Хардинг остана непроницаемо.